Ерлихиоза при кучетата: болест, пренасяна от кърлежи, и как да я предотвратите

Как се разпространява

Основният преносител е кафявият кучешки кърлеж. Той се храни предимно с кръвта на кучета и вирее добре при топло време. За разлика от повечето кърлежи, той може да премине целия си жизнен цикъл на закрито – в домовете и в помещенията за кучета. В топъл климат живее и навън.

Кърлежът поема бактерията, когато смуче кръв от заразено куче. След това може да я предаде на следващото куче, което ухапе. При проучвания предаването е започвало в рамките на няколко часа след прикрепването на кърлежа, затова бързата борба с кърлежите е важна. Инфекцията може да се предаде и при кръвопреливане от заразен донор.

Болестта е установена във всички европейски страни около Средиземно море. Проучвания са открили антитела срещу Ehrlichia canis при кучета в България, Сърбия, Северна Македония и Гърция. Някои проучвания показват, че тя може би се разпространява и в по-северни страни. Там също се откриват случаи при кучета, които са пътували на юг или са осиновени оттам.

Трите стадия

Признаците обикновено се появяват от една до три седмици след ухапване от заразен кърлеж. След това болестта има склонност да преминава през три стадия.

Острият стадий трае от около две до четири седмици. Кучетата може да имат повишена температура, отпадналост и слаб апетит. Лимфните възли може да се увеличат. Кръвните изследвания често показват нисък брой тромбоцити. Тромбоцитите помагат за съсирването на кръвта, затова някои кучета кървят по-лесно. Много кучета изглеждат по-добре след този стадий, дори без лечение.

В субклиничния стадий кучето изглежда здраво. Този стадий може да продължи месеци или години. Бактерията може все още да е в организма, а кръвните изследвания може да показват леко понижени тромбоцити. Някои кучета се освобождават от инфекцията. Други остават заразени, без да показват признаци.

След това някои кучета преминават в хроничния стадий, който е най-сериозната форма. Костният мозък може да престане да произвежда достатъчно кръвни клетки. Имунната реакция срещу инфекцията може да увреди и очите, бъбреците, ставите и нервите. Изглежда, че немските овчарки развиват хроничната форма по-често от другите породи. Ветеринарите не винаги могат да кажат при кои кучета болестта ще напредне, затова положителният тест си струва да бъде проследен.

Признаци, на които да обърнете внимание

Признаците се различават много при отделните кучета, а много от тях в началото са неясни. Стопаните може да забележат следното.

• Повишена температура, умора и по-слаб интерес към храната
• Увеличени лимфни възли, които може да напипате под челюстта или зад коленете
• Кървене от носа
• Малки червени точици или синини по венците, корема или кожата
• Кръв в урината или черни, катранени изпражнения
• Бледи венци и слабост
• Отслабване в продължение на седмици или месеци
• Скованост, нежелание за ходене или накуцване
• Промени в очите, като зачервяване, помътняване, кръвоизлив в окото или влошено зрение
• Нарушена координация или други признаци от страна на нервната система
• Продължително или обилно кървене по време на разгонване

Тези признаци се припокриват с тези на много други болести, включително други инфекции, пренасяни от кърлежи. Ветеринарят ви може да помогне да се открие причината.

Кога е спешен случай

Свържете се незабавно с ветеринар или отидете в спешна ветеринарна клиника, ако кучето ви има кървене от носа, което не спира, бледи или бели венци, черни изпражнения, кръв в урината, внезапна слабост или колапс, затруднено дишане или внезапна загуба на зрението. Това може да са признаци на сериозно кървене или на много ниски кръвни показатели. Кучетата в такова състояние може да се нуждаят от стационарно лечение.

Как ветеринарите поставят диагнозата и лекуват

Диагнозата обикновено започва с пълна кръвна картина. Ниският брой тромбоцити е най-честата находка и често кара ветеринаря да помисли за болест, пренасяна от кърлежи. Леката анемия и високите нива на белтък в кръвта също са чести.

Следващата стъпка обикновено е тест за антитела. Някои са бързи тестове, които се правят в клиниката, а други се изпращат в лаборатория. PCR тестът търси генетичния материал на бактерията и може да покаже активна инфекция. Причинителят рядко се вижда под микроскоп, затова нормалната кръвна натривка не изключва инфекцията. Антителата обикновено се появяват около две седмици след заразяването, затова много ранен тест може да е отрицателен. В такъв случай ветеринарят може да повтори теста от две до четири седмици по-късно.

Кучетата от същите региони може да носят повече от една инфекция, пренасяна от кърлежи или пясъчни мухи. Ветеринарят може да изследва и за Anaplasma, Babesia, Hepatozoon или Leishmania.

Лечението е курс с антибиотик от групата на тетрациклините, който обикновено се дава около четири седмици. При по-кратък курс някои кучета може да останат заразени. В острия стадий повишената температура често спада в рамките на един-два дни, а кръвните показатели обикновено се възстановяват през следващите около две седмици. Кучетата със силно кървене или много ниски кръвни показатели може да се нуждаят от стационарно лечение, вливания на течности или кръвопреливане.

Прогнозата е добра за кучетата, лекувани в острия стадий. В хроничния стадий състоянието е по-сериозно, а когато костният мозък е спрял да функционира добре, прогнозата е лоша. При кучетата, които се повлияват от лечението, възстановяването на кръвните показатели може да отнеме месеци. След лечението ветеринарят може да предложи контролни изследвания, например повторна кръвна картина или PCR тест.

Какво означава положителен тест при осиновено куче

Положителният тест за антитела означава, че в даден момент кучето е имало контакт с Ehrlichia. Това не винаги означава, че кучето е болно сега. Антителата могат да останат в кръвта месеци или години, дори след като инфекцията е отшумяла или е била лекувана.

При здраво куче с положителен тест ветеринарите обикновено преценяват цялостната картина. Тази оценка може да включва кръвна картина с брой на тромбоцитите, изследване на урината за белтък, PCR тест и изследвания за други инфекции. Ветеринарите не са единодушни дали да се лекуват здрави кучета, които имат само антитела. Вашият ветеринар ще ви препоръча дали да започнете лечение сега, или да наблюдавате кучето с повторни кръвни изследвания.

Преболедуването не дава трайна защита. Кучето може да се зарази отново, затова защитата срещу кърлежи продължава и след лечението.

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята. Всяко животно получава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно получава още лечение, ваксинации и микрочип. Когато новото ви куче пристигне, занесете документите му на вашия ветеринар. Попитайте кои изследвания за болести, пренасяни от кърлежи, са подходящи за вашето куче и за региона, от който идва.

Профилактика

Няма ваксина срещу ерлихиоза. Профилактиката се състои в това да пазите кучето от кърлежи и да ги премахвате бързо. Как да ги премахнете стъпка по стъпка, вижте в ръководството за кърлежите по кучетата и котките.

• Използвайте препарат срещу кърлежи, препоръчан от ветеринаря, и попитайте колко често да го прилагате там, където живеете. Най-добра защита дават препаратите, които отблъскват кърлежите или ги убиват бързо, макар че нито един препарат не спира всеки кърлеж.
• Преглеждайте кучето всеки ден след разходка. Проверявайте около ушите, главата, шията, подмишниците и между пръстите.
• Премахвайте кърлежите веднага с пинсета с тънък връх или с инструмент за премахване на кърлежи. Хванете кърлежа близо до кожата и го издърпайте право навън с равномерно усилие.
• Осигурете защита срещу кърлежи на всички кучета в дома, тъй като кърлежите могат да преминават от едно куче на друго.
• Прегледайте внимателно новопристигналото куче. Куче, което идва от топъл регион, може да внесе в дома кафяви кучешки кърлежи.
• Ако в дома ви или в кучешкия бокс са се заселили кафяви кучешки кърлежи, третирайте и кучетата, и помещенията. Тези кърлежи се крият в пукнатини, зад мебелите и под килимите. Може да помогне фирма за дезинсекция.
• Преди да пътувате с кучето си до Южна Европа, попитайте ветеринаря за допълнителна защита.

Други домашни любимци и хората

Ерлихиозата се предава чрез кърлежи и рядко чрез кръвопреливане. Обичайният контакт между кучетата, например игра или общи купички, не е известен път на заразяване. Ако едно куче в дома ви е с положителен тест, попитайте ветеринаря дали трябва да се изследват и другите ви кучета.

Ehrlichia canis не се смята за сериозен риск за хората. Съобщени са няколко случая на заразяване при хора, главно във Венецуела. Галенето на заразено куче или грижата за него не са известен начин на заразяване. Кърлежите могат да хапят и хора, затова се проверявайте за кърлежи, след като сте прекарали време навън в райони, където ги има.

За други заболявания, които са чести при спасените кучета, разгледайте библиотеката на PawPedia. Ако мислите за осиновяване, започнете от страницата „Осиновяване“.