Абсцеси при котките: признаци, лечение и профилактика

Как ухапването се превръща в абсцес

Кучешките зъби на котката са дълги и остри. Те оставят малки, дълбоки прободни рани, които лесно остават незабелязани под козината. Кожата над такава рана бързо се затваря и задържа отдолу бактериите от устата на другата котка.

Бактериите се размножават в топлата тъкан, а организмът изпраща бели кръвни клетки (левкоцити), за да се бори с тях. Натрупва се гной и се образува подута кухина. Подуването и болката често се появяват няколко дни след сбиването, когато самото ухапване може да е трудно за откриване.

Там, където кожата е по-свободна, например на врата, раменете и гърба, гнойта обикновено се събира в една кухина. Там, където кожата е опъната, например на краката и опашката, по-вероятно е инфекцията да се разпространи в тъканите. Тази разпространяваща се инфекция се нарича целулит (флегмон). Тя причинява болезнен, подпухнал оток без ясни граници.

Ухапванията най-често са по главата, предните крака и основата на опашката. Абсцеси могат да се образуват и около инфектиран корен на зъб, в аналните торбички под опашката или във вътрешни органи. Това ръководство е посветено на абсцесите, причинени от ухапвания.

Признаци, на които да обърнете внимание

Често първото, което стопаните забелязват, е, че котката е притихнала, крие се или яде по-малко. Самата подутина може да бъде открита едва когато погалите котката и тя трепне. Чести признаци са:

• Топла, болезнена подутина. На пипане може да е твърда или мека като малко балонче с вода.
• Малка коричка или участък с влажна или сплъстена козина над болезненото място.
• Накуцване, ако ухапването е на крака.
• Близане или почистване на едно място много повече от обичайното.
• Повишена температура, умора, криене и слаб апетит.
• Гъста течност с неприятна миризма, която изтича от кожата, ако абсцесът се е спукал.

Някои стопани откриват абсцеса едва след като се спука. Подутината спада и остава отворена рана с мокра козина около нея. Въпреки това се препоръчва ветеринарен преглед. Спуканият абсцес може да се изпразни само отчасти и под кожата да останат малки джобове с гной, докато повърхността заздравява.

Кога е спешен случай

Ако знаете, че котката ви се е сбила, или откриете подутина, най-добре е своевременно да се свържете с ветеринаря си. Обадете се още същия ден или, извън работното време, отидете в спешна ветеринарна клиника, ако забележите някое от следните:

• Котката е много отпаднала, не иска да става или е спряла да яде.
• Подутината е на муцуната близо до окото, на гърдите или на корема.
• Подутината бързо се разраства или кожата над нея потъмнява, е студена на допир или започва да се отделя.
• Котката диша учестено или трудно.

Как ветеринарите поставят диагнозата и лекуват

Ветеринарят обикновено може да разпознае абсцес от ухапване, като прегледа котката и опипа подутината. След подстригване на козината често се виждат малките прободни следи. Ако причината не е ясна, ветеринарят може да изтегли с игла малко течност, за да провери дали е гной. Проба може да бъде изпратена и в лаборатория за определяне на бактериите – изследване, което се нарича посявка (култура). Това се прави по-често, когато абсцесът се появява отново и отново или не се повлиява от лечението.

След рана от сбиване често се препоръчват кръвни изследвания за котешкия имунодефицитен вирус (FIV) и вируса на котешката левкемия (FeLV), тъй като и двата вируса могат да се предават между котките чрез ухапвания.

Лечението обикновено започва с отваряне и дрениране на абсцеса. Това е болезнено, затова котката често получава седация или обща упойка. Ветеринарят подстригва козината, изпуска гнойта, промива кухината със стерилен разтвор и отстранява мъртвата тъкан. При голям абсцес може да е нужен дрен – мека тръбичка, през която течността изтича в продължение на няколко дни, докато раната заздравява.

Ветеринарят ще прецени дали са нужни антибиотици и кои да се използват. Обезболяването обикновено също е част от лечението. При лечение повечето абсцеси от ухапване заздравяват за около пет до седем дни. Отокът при целулит може да отшумява по-дълго.

Не се препоръчва да отваряте или изстисквате подутината у дома. Това причинява болка на котката, а котка, която изпитва болка, може да ухапе.

Грижи у дома по време на възстановяването

Ветеринарят ще ви обясни как да се грижите за раната и може да препоръча котката да остане вкъщи, докато раната заздравее. Обичайно е секретът да се забърсва внимателно с топла вода и чиста марля, често два пъти дневно през първите няколко дни. Кислородната вода може да забави заздравяването, затова ветеринарите обикновено съветват да не се използва. Някои домакински дезинфектанти, например съдържащите феноли, са токсични за котките.

Ако е поставен дрен, поддържайте кожата около него чиста и внимавайте котката да не го извади. Ако ветеринарят препоръча, предпазна яка (конус) може да попречи на близането и гризането. Давайте всички лекарства по предписание и завършете целия курс, дори ако котката изглежда по-добре. Разумно е да носите ръкавици за еднократна употреба, докато почиствате раната, и след това да измиете ръцете си.

Свържете се отново с ветеринаря, ако подутината се появи пак, секретът се увеличи, раната не е видимо по-добре след няколко дни или котката спре да яде или изглежда по-зле. Абсцес, който се появява отново и отново, може да е знак за инфекция, която не е напълно овладяна, за чуждо тяло в раната, например счупен зъб или нокът, или за отслабена имунна система. Ветеринарят може да предложи допълнителни изследвания.

Рискове за другите домашни любимци и за хората

За другите котки основната опасност са вирусите, които могат да се предават чрез ухапвания. FIV се разпространява главно чрез дълбоки рани от ухапване, а при обичаен контакт, например обща купичка, изглежда, че не се предава лесно. FeLV може да се предава чрез ухапвания, но и чрез слюнката, например при взаимно почистване на козината или чрез общи купички за храна и котешки тоалетни. Отрицателен тест за FIV скоро след сбиване може да е направен твърде рано, за да е надежден, затова ветеринарите често съветват изследването да се повтори поне 60 дни по-късно.

Няма доказателства, че FIV заразява хората. За хората основният риск е ухапване от котката, тъй като котка, която изпитва болка, може да ухапе, когато докоснат болезненото място. Бактериите, които живеят в устата на повечето котки, например Pasteurella, често причиняват инфекция в раните от котешко ухапване. Измийте веднага всяко ухапване или одраскване със сапун и течаща топла вода. Разумно е да отидете на лекар, ако раната се зачерви, подуе или стане болезнена, ако ухапването е на ръката или лицето или ако имунната ви система е отслабена.

Как да намалите риска

Повечето абсцеси от ухапване са последица от сбивания, затова най-добрата профилактика е по-малко сбивания. Некастрираните мъжки, които излизат навън, са най-склонни към сбивания и най-застрашени от FIV. Кастрацията намалява сбиванията. Ако котките се отглеждат у дома или имат обезопасена градина или заграждение, рискът намалява още повече.

Ако котката ви излиза навън, преглеждайте я редовно, особено след като сте чули сбиване. Прокарайте ръце по главата, краката и основата на опашката и потърсете болезнени места или малки корички. Посещението при ветеринар на този ранен етап обикновено е по-лесно от лечението на голям абсцес по-късно. Ветеринарят може да ви посъветва за ваксинациите, включително срещу бяс, където законът го изисква, както и за изследванията за FIV и FeLV. За първа помощ при пресно ухапване вижте нашето ръководство за рани и ухапвания при кучетата и котките.

Спасени и наскоро осиновени котки

Котките, живели на улицата, и особено некастрираните мъжки, по-често имат рани от сбивания. В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята. Всяко животно минава през преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип.

След осиновяването сбиване с котка, която вече живее в дома, може да доведе до нови рани от ухапване. Помага новата котка да остане вкъщи, докато се адаптира, и да се запознава с другите котки постепенно, като в началото те се държат отделно. Ветеринарят може да ви посъветва за изследванията за FIV и FeLV, преди котките да заживеят заедно.

Ако забележите подутина, накуцване или внезапна промяна в настроението на котката си, свържете се с ветеринаря. За въпроси относно осиновяването вижте нашата страница „Въпроси и отговори“ или прочетете още ръководства за здравето на котките в PawPedia.