Защо да чипирате домашния си любимец

Какво е микрочипът и какво не е

Микрочипът за домашни любимци е мъничък електронен идентификатор, голям колкото оризово зърно, запечатан в капсула, създадена така, че да стои безопасно в тялото. Той няма батерия и сам по себе си не прави нищо. Когато над него се прекара скенер, радиосигналът на скенера захранва чипа за миг и чипът изпраща обратно уникален идентификационен номер.

Повечето микрочипове, използвани в Европа, отговарят на международен стандарт, известен като ISO 11784 и 11785, и носят 15-цифрен номер. Стандартните микрочипове могат да бъдат разчетени от скенерите, които се използват във ветеринарните клиники, приютите и при граничните проверки на целия континент. Ако домашният ви любимец има по-стар или нестандартен микрочип, попитайте ветеринаря дали той може да бъде разчетен навсякъде, където планирате да отидете, защото при пътуване в рамките на ЕС ще трябва сами да носите четец за него.

Микрочипът не е GPS устройство за проследяване. Той не може да ви покаже къде е домашният ви любимец и никой не може да открие животно чрез неговия микрочип. Той помага едва когато някой е намерил животното, проверил го е със скенер и е потърсил номера.

Микрочипът също така не съхранява име, адрес или телефонен номер. Стандартният микрочип съдържа само своя номер. Данните ви за връзка се намират в отделна база данни на регистър, свързана с този номер, и именно този запис в регистъра всъщност връща животното у дома.

Ако искате да следите местоположението на домашния си любимец в реално време, ви е нужен отделен нашийник с GPS. Много стопани използват и двете: нашийника – за да открият бързо животното, ако се отдалечи, а микрочипа – като резервен вариант, който не може да падне.

Как се поставя микрочипът

Чипът се поставя под кожата с игла, обикновено в задната част на врата или между лопатките, в зависимост от местната практика. Процедурата отнема няколко секунди и много прилича на рутинна ваксинация, макар че иглата е малко по-голяма. Повечето животни почти не реагират и обикновено не е нужна упойка.

Някои стопани предпочитат това да стане, докато любимецът им вече е под упойка за кастрация, което спестява на животното дори това кратко убождане. Усложненията са редки. Понякога на мястото се появява леко подуване или чипът се измества на малко разстояние от мястото, където е поставен, и затова ветеринарите сканират цялото тяло, ако не успеят да го открият веднага.

Регистрирайте го и поддържайте данните актуални

Чип без регистрация или със стар телефонен номер е почти безполезен. Това е една от най-честите причини чипирано животно все пак да не се прибере у дома: ветеринар или приют сканира чипа, свързва се с регистъра, а записаният там телефонен номер вече не работи. Това се поправя за няколко минути.

• Намерете номера на чипа на любимеца си. Той е записан във ветеринарните документи, а ако любимецът ви има ветеринарен паспорт – и в паспорта.
• Попитайте ветеринаря си в кой регистър е вписан чипът или използвайте онлайн услуга за търсене на микрочипове.
• Проверете дали като регистриран собственик сте вписани вие, с актуалния си телефонен номер, имейл и адрес.
• Добавете второ лице за контакт, например роднина или приятел, в случай че не могат да се свържат с вас.
• Актуализирайте данните всеки път, когато се преместите или смените телефонния си номер.

Няма единен регистър за цяла Европа. Всяка държава има свои бази данни, а някои от тях са свързани чрез общи мрежи за търсене, така че чип, регистриран в една държава, често може да бъде открит от друга. Ако се преместите в чужбина с любимеца си, проверете дали трябва да регистрирате чипа и в новата държава.

Когато осиновите животно, което вече е чипирано, регистрацията трябва да бъде прехвърлена на ваше име. По време на осиновяването попитайте как става прехвърлянето и след няколко седмици проверете дали то наистина е извършено. Ако се подготвяте за ново куче, добавете това към своя списък за подготовка, за да не бъде забравено покрай вълнението.

Законът и пътуванията

Днес в много европейски държави чипирането на кучетата е задължително по закон, а в някои – и на котките. Подробностите се различават в отделните държави, включително възрастта, до която чипът трябва да е поставен, затова най-добре е да попитате своя ветеринар.

За пътуване правилата са по-строги. Куче, котка или пор, които пътуват между държави от ЕС, трябва да имат микрочип, валидна ваксинация срещу бяс, направена след поставянето на чипа, и ветеринарен паспорт на ЕС. Редът е важен: ваксинация срещу бяс, направена преди поставянето на чипа, не важи за пътуване и животното трябва да бъде ваксинирано отново.

Първата ваксинация срещу бяс може да се направи от 12-седмична възраст, а след нея животното трябва да изчака 21 дни, преди да може да пътува. Влизането в ЕС от държава извън него може да изисква допълнителни стъпки в зависимост от държавата, например кръвен тест, който потвърждава, че ваксината е подействала. Правилата се променят от време на време, затова ги прегледайте с ветеринаря си няколко месеца преди всяко пътуване. Повече подробности за схемата на ваксиниране и правилата за пътуване ще намерите в статията за бяса при кучетата и котките.

Всяко животно, спасено от Paw Squadron, се чипира като част от ветеринарните му грижи заедно с прегледа, лечението и ваксинациите, а преди осиновяването получава ветеринарен паспорт. Предлагаме осиновяване в рамките на Европа, затова, ако живеете в друга държава, посочете в запитването си за осиновяване къде живеете и ще ви обясним как става това във вашия случай.

И котките имат нужда от микрочип

Стопаните на котки, които живеят само вкъщи, често пропускат чипа, защото котката никога не излиза. Котките, които живеят вкъщи, все пак успяват да излязат – през отворен прозорец, през врата, оставена открехната по време на преместване, или от транспортна чанта, която внезапно се отваря по пътя към ветеринаря. Уплашена котка, която живее вкъщи и е навън за първи път, обикновено се крие наблизо и не издава звук, а без чип този, който я намери, няма как да разбере, че тя има дом.

При котките нашийниците са по-ненадеждни, отколкото при кучетата, защото безопасният котешки нашийник е направен така, че да се разкопчае, ако се закачи за нещо. Тази особеност предпазва котката, но означава също, че нашийникът и медальонът често се губят. Чипът няма такъв недостатък и ви позволява да използвате котешки вратички и хранилки с четец на чипове, които се отварят само за вашата котка.

Ако намерите изгубен домашен любимец

Ако домашен любимец, който изглежда изгубен, е спокоен и сам дойде при вас, всяка ветеринарна клиника или приют за животни със скенер може за миг да провери дали има чип. Когато чипът е регистриран и данните са актуални, със стопанина често може да се установи връзка още същия ден.

Уплашеното или раненото бездомно животно е друга ситуация. На страницата Въпроси и отговори обясняваме какво да направите, когато намерите животно в беда. Накратко: не се опитвайте да го хванете сами и ни изпратете точното местоположение. Ако сте извън Балканския регион, обадете се и на местната служба за контрол на животните или на спешна ветеринарна клиника.

Петминутна проверка за тази седмица

Ако любимецът ви вече е чипиран, направете едно нещо тази седмица: намерете номера на чипа, открийте регистъра и проверете дали записаният телефонен номер е този, на който наистина отговаряте. Ако любимецът ви не е чипиран, поискайте това при следващото посещение при ветеринаря или го направете по време на кастрацията.

При следващия годишен преглед помолете ветеринаря да сканира и чипа. Чиповете много рядко се повреждат, но едно бързо сканиране потвърждава, че чипът все още се разчита и че номерът съвпада с вашите записи. Запазете номера на чипа в телефона си до скорошна снимка на любимеца, за да имате и двете под ръка, ако някога се наложи да съобщите, че е изчезнал.