Ваксини за кученца и кучета: кратко и ясно ръководство

Как ваксините предпазват кучето

Ваксината показва на имунната система безвредна форма или част от даден причинител на болест, така че организмът реагира много по-бързо, ако по-късно дойде истинската инфекция. Основните ваксини срещу гана, парвовирус и хепатит обикновено съдържат отслабен жив вирус. След като кучето е реагирало добре на тях, защитата обикновено продължава години наред.

Кученцата са особен случай. През първите дни от живота си те получават антитела от първото мляко на майка си, наречено коластра. Тези антитела ги предпазват известно време, но могат и да попречат на ваксината да подейства. Те изчезват постепенно с различно темпо при всяко кученце и без кръвен тест никой не може да каже точно кога. Затова кученцата получават поредица от ваксини през няколко седмици – за да се улови моментът, в който антителата от майката намалеят.

Основни и допълнителни ваксини

Ветеринарите разделят ваксините за кучета на две групи. Основните ваксини се препоръчват за всички кучета. Допълнителните ваксини, които ветеринарите наричат неосновни, се поставят, когато начинът на живот на кучето или районът, в който живее, го излагат на риск. Световната ветеринарна асоциация за дребни животни (WSAVA) посочва следните основни ваксини за кучетата.

• Кучешка гана – вирусно заболяване, което може да засегне белите дробове, червата и нервната система
• Кучешки парвовирус, който причинява силно повръщане и диария, най-вече при кученцата
• Инфекциозен хепатит при кучетата – причинява се от кучешкия аденовирус и може да увреди черния дроб
• Бяс – навсякъде, където болестта се среща или местното законодателство изисква ваксината

След появата на признаците бясът почти винаги завършва със смърт и може да се предаде на хора, най-вече чрез ухапване. Затова в много държави ваксината срещу бяс е задължителна по закон за кучетата.

Лептоспирозата е бактериална инфекция, която се разпространява чрез урината на заразени животни, например плъхове. Кучетата обикновено се заразяват от замърсена вода или почва. Болестта може да увреди бъбреците и черния дроб, а могат да се заразят и хора. Днес WSAVA определя ваксината срещу лептоспироза като основна в райони, където болестта е честа при кучетата и има подходяща ваксина. Това се отнася за много части на света, затова попитайте ветеринаря дали тя трябва да бъде част от стандартния план на кучето ви.

Най-честите допълнителни ваксини предпазват от кучешка кашлица, която често се причинява от бактерията Bordetella и вируса на кучешката параинфлуенца. Някои от тях се прилагат като капки в носа или устата и много хотели за кучета ги изискват. Те основно намаляват колко тежко се разболява кучето. В някои държави ветеринарите предлагат и ваксина срещу лаймска болест за кучета в райони с кърлежи, а в части от Южна Европа – ваксина срещу лайшманиоза, паразитно заболяване, пренасяно от пясъчни мухи. И двете ваксини действат заедно с мерките срещу кърлежи и пясъчни мухи и не ги заместват.

Ваксинационна схема при кученцата

WSAVA препоръчва основните ваксини да започнат на възраст от 6 до 8 седмици. След това кученцето получава нова доза на всеки 2 до 4 седмици, докато навърши поне 16 седмици. Не се препоръчва дозите да се поставят през по-малко от две седмици. Най-важна е дозата на 16 седмици или по-късно, защото дотогава антителата от майката са изчезнали при повечето кученца.

Малък брой кученца все пак не реагират дори на 16 седмици. Затова WSAVA съветва да се постави още една доза на около 26 седмици, т.е. на шестмесечна възраст. Друга възможност е кръвен тест за антитела поне четири седмици след последната доза от курса ваксини за кученца. Ако той покаже, че кученцето е защитено, дозата на шестия месец не е необходима.

Първата ваксина срещу бяс често се поставя на възраст около 12 седмици в зависимост от ваксината и местните правила. Там, където се използва ваксината срещу лептоспироза, първата доза обикновено се поставя от възраст около 8 седмици, а втората – 2 до 4 седмици по-късно.

Всяко посещение с кученцето обикновено започва с преглед, а много от тях включват и обезпаразитяване. По принцип ветеринарите отлагат ваксините на болно куче или на бременна женска и решават за всеки отделен случай кога е безопасно да се продължи.

Докато курсът ваксини не приключи, ветеринарите обикновено съветват кученцето да се държи далеч от кучешки паркове и други места, които посещават много непознати кучета. През тези седмици социализацията все пак е важна. Срещите със здрави, ваксинирани кучета на чисти частни места носят нисък риск. Същото важи и за добре организирания курс за кученца, който изисква първите ваксини да са поставени поне седмица преди първото занятие. Повече за социализацията и другите грижи в ранна възраст ще намерите в нашето ръководство за първата година на кученцето.

Реваксинации при възрастните кучета

След като кученцето е изградило добър имунитет, WSAVA съветва реваксинациите срещу гана, парвовирус и хепатит да се правят не по-често от веднъж на три години. Много кучета остават защитени много по-дълго от това.

Други ваксини изискват по-честа реваксинация. Ваксините срещу лептоспироза и повечето ваксини срещу кучешка кашлица обикновено се поставят всяка година. Реваксинацията срещу бяс се прави според листовката на ваксината, в която е посочен срок от една или три години, и според местното законодателство. Когато двете се различават, с предимство е законът. Ако от последната ваксина срещу лептоспироза на кучето са минали 18 месеца или повече, WSAVA препоръчва ваксинацията да започне отначало с две дози с интервал от 2 до 4 седмици.

Някои стопани питат за изследване на антителата, често наричано тест за титър, преди реваксинация. При гана, парвовирус и хепатит наличието на антитела при възрастно куче много вероятно означава, че то е защитено. Ако не бъдат открити антитела, ветеринарите обикновено препоръчват реваксинация. За защитата срещу лептоспироза изследването показва много по-малко. Ветеринарят ви може да ви каже дали изследването има смисъл за вашето куче.

Изисквания за ваксина срещу бяс при пътуване в Европа

Ваксинацията срещу бяс е в основата на пътуването с куче в Европейския съюз. За пътуване между държави от ЕС на кучето са нужни микрочип, поставен преди ваксината срещу бяс, ваксина срещу бяс, поставена на възраст 12 седмици или повече, изчакване от поне 21 дни след първата ваксина срещу бяс и ветеринарен паспорт на ЕС. Реваксинацията срещу бяс трябва да се направи, преди да изтече валидността на текущата ваксина, иначе 21-дневното изчакване започва отначало.

Кучетата, които влизат в ЕС от някои държави извън него, се нуждаят и от кръвен тест, който показва, че ваксината срещу бяс е подействала, последван от тримесечно изчакване. Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора в момента са в списъка на ЕС с държави, за които този тест не е нужен. Албания и Турция не са в него. Пълните правила за пътуване ще намерите в нашето ръководство за бяса при кучетата и котките.

Странични ефекти и кога да се обадите на ветеринар

Повечето кучета нямат реакция към ваксините или имат само лека реакция. Чести признаци са болезненост или малко подуване на мястото на убождането, умора, понижен апетит или леко повишена температура. Те обикновено отминават в рамките на ден-два. Малка твърда подутина на мястото на инжектирането може да изчезне чак след около две седмици. Обадете се на ветеринаря си, ако тя се запази повече от три седмици или продължава да расте. Ваксините, които се поставят като капки в носа, могат да предизвикат кихане, кашлица или хрема за няколко дни.

Сериозните алергични реакции са редки. Обикновено започват в рамките на няколко минути до няколко часа след инжекцията. Спешен случай е, ако след ваксина кучето ви получи подуване на лицето, муцуната или около очите, уртикария, многократно повръщане или диария, затруднено дишане, силна кашлица или внезапна слабост или колапс. Свържете се веднага с ветеринаря си или със спешна ветеринарна клиника.

Малките кучета, както и кучетата, които получават няколко ваксини при едно посещение, имат малко по-висок риск от реакции. Ако кучето ви вече е реагирало на ваксина, кажете на ветеринаря си. Ветеринарят може да предложи да се поставят по-малко ваксини наведнъж, а останалите да се разпределят в отделни посещения.

Ваксини за спасени и току-що осиновени кучета

Кучетата, спасени от улицата, често нямат известна ваксинационна история. Според WSAVA при куче на възраст над около шест месеца с неизвестна история една доза модифицирана жива основна ваксина много вероятно ще осигури дълготрайна защита. При висок риск, например при огнище на зараза, ветеринарите може да добавят втора доза 2–4 седмици по-късно. За лептоспирозата WSAVA препоръчва при куче с неизвестна история две дози с интервал от 2 до 4 седмици.

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята. Всяко животно преминава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно освен това получава ваксини и микрочип.

Ако осиновите куче, през първите седмици занесете паспорта му или данните за ваксинациите на своя ветеринар. Ветеринарят може да провери какво е поставено и кога предстоят следващите реваксинации. Малкото кученце може все още да се нуждае от дози, за да завърши курса си ваксини. Ако реваксинациите срещу бяс се правят навреме, кучето ви може да пътува без ново 21-дневно изчакване.

Ваксините са част от рутинните грижи наред с контрола на паразитите, грижата за зъбите и редовните прегледи. Повече по тези теми можете да прочетете в PawPedia. Ако мислите да дадете дом на спасено куче, посетете страницата ни за осиновяване.