Лишей при котките: признаци, лечение и почистване на дома

Какво причинява лишея

Лишеят се причинява от група гъбички, наречени дерматофити. Те се хранят с кератин – белтъка във външния слой на кожата, космите и ноктите. При котките почти всички случаи се дължат на един вид – Microsporum canis. Малка част се дължат на сродни гъбички, които живеят в почвата или по други животни.

Гъбичката се разпространява чрез миниатюрни спори. Те полепват по космите, а заразените косми се начупват и падат из целия дом. Спорите не растат по повърхностите в дома. Въпреки това те могат да останат заразни в продължение на много месеци, а понякога и над година, по постелките, килимите, мебелите и принадлежностите за грижа за козината.

Контактът със спори не винаги води до заразяване. Значение имат възрастта на котката, общото ѝ здраве и състоянието на кожата ѝ. Котетата под една година и дългокосместите котки се заразяват по-често, а инфекцията при тях обикновено е по-обширна и се овладява по-трудно. Персийските котки изглеждат особено податливи.

Признаци, на които да обърнете внимание

Лишеят може да изглежда различно при различните котки. Някои котки имат явни плешиви петна, а при други почти нищо не се вижда. Ето най-честите признаци.

• Кръгли или неправилни участъци без козина, често по лицето, върховете на ушите, главата, предните крака, лапите или опашката
• Къси, начупени или наболи косми по краищата на петното
• Сиви или бели люспи дълбоко в козината, които приличат на пърхот или ситна пепел
• Зачервена кожа, кожа с корички или потъмняла кожа в засегнатия участък
• Лек сърбеж или по-често ближене на козината, въпреки че много котки почти не се чешат
• Грапави или деформирани нокти или инфектирани нокътни легла

Някои котки носят гъбичката с леки признаци или изобщо без признаци, а дългата козина може да скрие малко петно. Тези котки все пак могат да предадат лишея на други животни и на хора.

Лишеят също лесно се бърка с други кожни проблеми, като алергии, акари или бактериални инфекции. Само по себе си плешивото петно не го потвърждава, затова ветеринарният преглед е най-добрият начин да разберете.

Как се предава на домашни любимци и хора

Лишеят се предава чрез пряк контакт със заразено животно и чрез предмети, по които има спори. Роля могат да играят постелките, четките, гребените, транспортните боксове, мебелите, килимите и дрехите. Малките драскотини или раздразнената кожа правят заразяването по-вероятно.

Котките могат да предадат лишея на други котки, на кучета и на хора. При хората той обикновено се проявява като червен, лющещ се, сърбящ пръстен по кожата. Децата, възрастните хора и хората с отслабена имунна система се заразяват по-лесно. При здравите хора обикновено се лекува лесно, но всеки с нов обрив трябва да се обърне към личния си лекар.

За да намалите риска, носете ръкавици и дълги ръкави, когато държите заразената котка или ѝ прилагате лечението, и след това мийте ръцете си. Дръжте котката далеч от другите домашни любимци, докато ветеринарят не каже, че е безопасно. Може да се наложи и другите животни в дома да бъдат прегледани, тъй като някои носят спори, без да показват признаци. Най-сигурно е малките деца, възрастните хора и всеки с отслабена имунна система да стоят далеч от котката, докато лечението не приключи.

Кога да се обадите на ветеринар

Лишеят рядко е спешен случай и обикновено котката не се чувства болна. Все пак си струва да запишете час при ветеринар скоро след като забележите подозрително петно. Лечението е по-лесно, преди спорите да се разпространят из дома.

Най-добре е да се обадите на ветеринаря без отлагане, ако котето има много петна, ако кожата изглежда подута, влажна или болезнена или ако котката спре да яде или изглежда неразположена. Тези признаци може да говорят за вторична инфекция или за друго заболяване. Кажете на ветеринаря, ако някой в дома има отслабена имунна система, за да планирате заедно предпазните мерки.

Как ветеринарите поставят диагнозата и лекуват

Ветеринарите често започват с преглед на козината под специална ултравиолетова лампа, наречена лампа на Ууд. Космите, заразени с най-разпространения вид, често светят в ябълково зелено. Не всеки случай свети, затова прегледът само с лампа не може да изключи лишея. Ветеринарят може да разгледа и изскубани косми под микроскоп. Гъбичната култура е най-надеждното изследване и резултатите може да отнемат до три седмици. Някои клиники използват PCR тест, който е по-бърз. Той открива ДНК на гъбичката, затова не винаги може да различи живите спори от мъртвите.

Лечението обикновено съчетава три части. В повечето случаи котката приема през устата противогъбично лекарство, предписано от ветеринаря. Козината се третира с лечебни изплаквания, вани или шампоани, които убиват спорите по космите и помагат да се спре разпространението им. През същото време се почиства и домът. При дългокосместите котки или при обширна инфекция ветеринарят може да предложи козината да се подстриже, за да може локалното лечение да достигне до кожата.

Лечението по правило продължава поне шест седмици, а често и повече. Ветеринарите обикновено го продължават, докато кожата заздравее и контролните изследвания излязат отрицателни, понякога два пъти подред. Ако лечението се спре веднага щом козината започне да изглежда по-добре, спорите може да останат и инфекцията да се върне. Здравите котки понякога преборват лишея сами, но това често отнема много месеци, понякога до година. През цялото това време котката продължава да губи заразени косми, затова обикновено се препоръчва лечение.

Моля, попитайте ветеринаря, преди да използвате какъвто и да е крем или шампоан, предназначен за хора. Котките облизват козината си, а някои продукти не са безопасни за тях.

Почистване на дома

Почистването на дома е част от лечението. Най-важната стъпка е физическото отстраняване на космите и праха, защото дезинфектантите действат най-добре върху вече почистени повърхности. По време на лечението помага котката да се държи в една стая, която се почиства лесно, например баня или свободна стая без килим. Прекарвайте време с котката там и ѝ давайте играчки, за да не се чувства изолирана. Особено котетата се нуждаят от ежедневна игра и нежно докосване, за да останат общителни.

• Често почиствайте окапалите косми с прахосмукачка или кърпа, особено в стаята на котката
• Почиствайте основно дома веднъж или два пъти седмично или толкова често, колкото препоръча ветеринарят
• Първо измийте твърдите повърхности с почистващ препарат и вода, след това нанесете дезинфектант, препоръчан от ветеринаря, и спазвайте указанията на етикета
• Изперете старателно в пералня постелките, одеялата, кърпите и играчките, които може да се перат
• Почистете с шампоан или с пара килимите и тапицираните мебели, по които е стояла котката
• Редовно почиствайте четките, гребените, купичките, транспортните боксове и котешките тоалетни и ги използвайте само за заразената котка
• Изхвърлете евтините предмети, които трудно се почистват, като картонени кутии и драскалки

Продължавайте така, докато ветеринарят не потвърди, че котката е излекувана. Това изисква постоянни усилия в продължение на няколко седмици, а простото, редовно почистване отстранява спорите добре.

Спасени и наскоро осиновени котки

Лишеят е по-чест при животни, които са живели на пренаселени места или при лоша хигиена. Много бездомни животни и животни от приюти са живели така, а котетата също са изложени на по-висок риск. Лишеят е лечим и няколко прости стъпки помагат да се защитят останалите в дома.

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята. Всяко животно получава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип.

Все пак е разумно да наблюдавате внимателно новата котка или новото коте през първите седмици у дома. Търсете плешиви или лющещи се петна, особено по лицето, ушите и краката. Ако имате други домашни любимци, дръжте новодошлото животно отделно за кратко време и запишете час при своя ветеринар. Ако забележите нещо необичайно, свържете се с ветеринаря си и ни уведомете. Можете да прочетете повече за осиновяването на страницата Осиновяване или да намерите други теми за здравето в PawPedia.