Саркоптоза при кучетата: признаци, лечение и профилактика

Какви са причините

Акарът се нарича Sarcoptes scabiei var. canis. Той е дълъг около 0,3 мм – твърде малък, за да се види без микроскоп. Женските акари прокопават тунели в горния слой на кожата и снасят яйцата си там. Младите акари се развиват до възрастни за около две до три седмици, а целият жизнен цикъл протича върху кучето.

Голяма част от сърбежа се дължи на алергичната реакция на кучето към акарите и техните изпражнения. Ето защо кучето може да се чеше силно дори при съвсем малко акари и ето защо чесането може да започне, преди кожата да изглежда много зле.

Саркоптозата е различно заболяване от демодекозата. Акарите Demodex живеят в малък брой по кожата на повечето здрави кучета и не се предават на хора. Саркоптесните акари лесно се предават на други кучета и могат да причинят краткотраен обрив при хората.

Как се разпространява

Повечето кучета се заразяват със саркоптоза при пряк контакт със заразено куче. Акарите могат да се предадат и чрез общи легла, одеяла, кърпи, четки и ножчета на машинки за подстригване. Пансионите за кучета, приютите, салоните за подстригване, кучешките паркове и домовете с много кучета са обичайни места за разпространението ѝ.

Лисиците и другите диви представители на семейство кучеви могат да носят акара и да го предават на кучетата. Саркоптозата е разпространена в цяла Европа, а в някои райони много червени лисици са засегнати от нея. Кучетата, които се скитат свободно или живеят близо до лисици, са изложени на по-висок риск.

Извън тялото на кучето акарите не живеят дълго. На хладни и влажни места някои от тях могат да оцелеят до две или три седмици, затова леглата и местата за спане могат да ги предават известно време.

Признаците обикновено се появяват между около 10 дни и 8 седмици след контакта. През това време кучето може да носи акари и да ги предава на други кучета, преди да започне да се чеше.

Признаци, на които да обърнете внимание

Първият признак обикновено е внезапен, силен сърбеж, който не стихва. Обривът често започва по краищата на ушите, лактите, скакателните стави (глезените на задните крака), корема и гърдите. Без лечение той може да се разпространи по цялото тяло.

• Постоянно чесане, гризане и търкане в мебели или в земята
• Малки червени пъпки, които се превръщат в корички
• Корички и люспи по краищата на ушните миди
• Загуба на козина, често първо по ушите, лактите, краката и корема
• Зачервена, разранена или кървяща от чесане кожа
• Удебелена, потъмняла кожа в застарелите случаи
• Мокрещи или миришещи рани, които може да означават вторична кожна инфекция
• Загуба на тегло, слабост и увеличени лимфни възли в тежките случаи

Много кучета със саркоптоза започват да ритат със задния крак, сякаш се чешат, когато ръбът на ушната мида се потърка леко. Ветеринарите смятат този ушен рефлекс за силна насока. Сам по себе си той не потвърждава саркоптозата, затова ветеринарят все пак ще иска да направи допълнителни изследвания.

Кога да се обадите на ветеринар

През първите дни саркоптозата рядко е спешен случай. Без лечение обаче тя се влошава, а при застарелите случаи оздравяването отнема повече време. Запишете час при ветеринар скоро, ако кучето ви се чеше силно или има корички по ушите или лактите, както и ако повече от едно животно или човек в дома ви има сърбеж.

Свържете се с ветеринар още същия ден, ако кучето ви спре да се храни, изглежда слабо и отпаднало, губи тегло, има открити рани от чесане или рани, които мокрят, миришат или се разпространяват бързо. Това могат да бъдат признаци на тежка саркоптоза или на кожна инфекция, която изисква бърза помощ.

Как ветеринарите поставят диагнозата

Ветеринарят ще ви попита кога е започнал сърбежът и дали кучето ви е било сред други кучета, в приют или в близост до лисици. Ще огледа къде е обривът и може да провери ушния рефлекс.

Обичайното изследване е кожно остъргване. Ветеринарят внимателно остъргва няколко участъка от засегнатата кожа и разглежда материала под микроскоп, за да търси акари или яйца. Откриването на акари потвърждава диагнозата. Ако не бъдат открити, това не я изключва, защото при много кучета, които наистина имат саркоптоза, остъргванията не улавят акарите.

На някои места е достъпен кръвен тест за антитела срещу акара. Много ветеринари започват лечение въз основа на признаците и анамнезата. Ако състоянието на кучето ясно се подобри при лечението срещу акари, това подкрепя диагнозата.

Как се лекува

Саркоптозата се лекува с антипаразитни лекарства, отпускани по рецепта, които убиват акарите. Няколко съвременни варианта се дават през устата или се нанасят върху кожата и много от тях действат добре след една или няколко дози. Ветеринарят ще избере лекарството и схемата на прилагане според възрастта, теглото, породата и здравето на кучето ви.

Някои овчарски породи, като колито, могат да носят генна промяна, която прави определени антипаразитни лекарства опасни за тях. За всяко куче е най-сигурно да се използва само лекарството, предписано от ветеринаря. Препаратите за селскостопански животни или за други домашни любимци могат да навредят на кучетата, а домашните средства могат да раздразнят увредената кожа и да забавят правилното лечение.

Ветеринарят може да препоръча и лечебни бани за омекотяване и отстраняване на коричките, антибиотици, ако кожата е инфектирана, а понякога и кратък курс лекарства, които да успокоят сърбежа и възпалението през първите дни.

Обикновено всички кучета в дома трябва да бъдат лекувани едновременно, дори тези, които не се чешат. Кучетата могат да носят акари седмици наред, преди да покажат признаци, а едно нелекувано куче може отново да предаде акарите на останалите. Най-добре е засегнатото куче да се държи отделно от другите кучета, докато ветеринарят не каже, че вече не е заразно.

При повечето кучета сърбежът започва да намалява в рамките на около две седмици. Обикновено кожата и козината се възстановяват напълно за шест до осем седмици. Препоръчително е да завършите целия курс на лечение, дори кучето ви да изглежда по-добре, и да отидете на всеки контролен преглед, който ветеринарят предложи.

Вкъщи изперете постелките, одеялата и меките играчки в гореща вода и ги изсушете на висока температура. Почистете четките, нашийниците и нагръдниците и минете с прахосмукачка местата, където кучето ви лежи. Понякога е по-лесно просто да изхвърлите старите постелки. Лекарството премахва акарите от кучето, а почистването помага те да не се върнат.

Предаване на хора и други животни

Хората, които държат или гушкат заразено куче, могат да получат сърбящ обрив от малки червени пъпки, често по предмишниците, корема, гърдите или бедрата – там, където кожата им е докосвала кучето. Сърбеж може да се появи едновременно у няколко души от семейството. Кучешкият акар не може да се размножава върху човешка кожа, затова обривът е временен. Обикновено той изчезва в рамките на няколко седмици, след като кучето бъде лекувано и контактът с акарите спре.

Ако имате сърбящ обрив, отидете на лекар и споменете, че кучето ви има саркоптоза. Мийте ръцете си, след като сте докосвали кучето по време на лечението, и не го допускайте в леглото си, докато ветеринарят не каже, че опасността е отминала.

Другите кучета в дома са изложени на висок риск и трябва да бъдат прегледани и лекувани според указанията на ветеринаря. Котките рядко се засягат от този акар. Ако някой друг домашен любимец започне да се чеше, помолете ветеринаря да го прегледа.

Профилактика и новоосиновени кучета

Попитайте ветеринаря дали средството, което кучето ви получава редовно срещу бълхи и кърлежи, предпазва и от акарите, които причиняват саркоптоза. Няколко съвременни продукта го правят. Помага също кучето ви да стои далеч от лисици и от кучета с явно кожно заболяване, както и да не споделя постелки или четки с непознати кучета.

Кучетата, които живеят на улицата, срещат много други кучета и понякога лисици, а приютите и пансионите за кучета събират много животни на едно място. И двете среди улесняват разпространението на саркоптозата. В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята, с преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяване всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип.

Всяко куче може да се зарази с акари, а може да минат седмици, докато се появят признаците, затова е полезно да знаете за какво да следите. През първите седмици след осиновяването внимавайте за нов сърбеж, корички по ръбовете на ушите или опадане на козината по лактите и краката. Ако ги забележите, обадете се на ветеринар и дръжте новото куче отделно от другите кучета, докато не бъде прегледано. Ако вече имате кучета вкъщи, разумно е новото куче да бъде прегледано от ветеринар, преди да започнат да споделят леглата си.

Още ръководства за грижата за кожата и за паразитите ще намерите в PawPedia, а кучета, които търсят дом – на страницата „Осиновяване“.