Вирус на котешката левкемия (FeLV): признаци, изследване и профилактика

Как се разпространява

FeLV се предава от котка на котка главно чрез слюнката. Заразената котка отделя големи количества вирус със слюнката си и по-малки количества с урината, изпражненията и млякото. Вирусът се разпространява при продължителен близък контакт, например при взаимно почистване на козината, чрез рани от ухапване при сбивания и чрез общи купички за храна и вода и котешки тоалетни. Котката майка може да го предаде на котетата си преди раждането или по време на кърменето. Той може да се предаде и чрез кръвопреливане, затова котките кръводарители се изследват.

Котетата са най-уязвими, защото имунната им система все още се развива. Възрастните котки по-често успяват да се справят с вируса. Най-голям е рискът за котките, които се разхождат свободно навън, за некастрираните мъжки котки, които се бият, и за котките, които живеят със заразена котка.

Извън тялото на котката вирусът е неустойчив. В сухата среда на дома той оцелява най-много няколко часа, макар че във влажна среда може да оцелее по-дълго. Редовното почистване на купичките и котешките тоалетни помага. FeLV не представлява риск за хората и няма доказателства, че се предава по естествен път на кучета или на други животни извън семейство Коткови.

Какво се случва след заразяването

След контакт с вируса инфекцията може да протече по един от три начина. Ветеринарят ви може да използва тези термини, когато обяснява резултатите от изследванията.

• Абортивна инфекция. Имунната система унищожава вируса, преди той да се установи в организма. Тестовете на котката обикновено са отрицателни и тя не е заразна.
• Регресивна инфекция. Вирусът остава скрит в клетките на котката, но имунната система го държи под контрол. Котката обикновено не отделя вируса и може да живее нормално. Стресът или отслабената имунна система понякога могат да позволят на вируса отново да се активира.
• Прогресивна инфекция. Вирусът продължава да се размножава и достига до костния мозък. Котката отделя вируса и може да зарази други котки. Тази форма носи най-много рискове за здравето.

Котките с прогресивна инфекция могат да останат здрави месеци или години. С времето при много от тях се развиват заболявания, свързани с FeLV. В проучванията медианата на преживяемостта след диагностициране на FeLV е около две години и половина. Това означава, че половината котки са живели по-дълго, а половината – по-кратко. Котките с регресивна инфекция често живеят много по-дълго, а при добри грижи някои котки с прогресивна инфекция остават в добро състояние в продължение на няколко години.

Признаци, на които да обърнете внимание

В началото самият FeLV причинява малко признаци. Повечето проблеми се дължат на отслабената имунна система, анемия или рак. Признаците могат да се развиват бавно, да се появяват и да изчезват. Стопаните най-често забелязват следните промени.

• Слаб апетит и постепенна загуба на тегло
• Матова или неподдържана козина
• Бледи венци, слабост или лесна уморяемост
• Зачервени и болезнени венци или уста
• Увеличени лимфни възли, които се напипват като твърди бучки под челюстта или зад коленете
• Повтаряща се повишена температура
• Повтарящи се инфекции на кожата, пикочния мехур или горните дихателни пътища, например кихане и секрет от очите
• Продължителна диария
• Промени в очите, промени в поведението, нарушено равновесие или гърчове
• При женските за разплод – загуба на бременност или слаби котета

Лимфомът е видът рак, който е най-тясно свързан с FeLV. При котка с прогресивна инфекция вероятността той да се развие е многократно по-голяма, отколкото при незаразена котка. Лимфомът може да засегне лимфните възли, червата, гръдния кош, бъбреците, очите или нервната система.

Кога е спешен случай

Някои признаци изискват незабавен преглед при ветеринар или в спешна ветеринарна клиника, ако вашият ветеринар не работи. Сред тях са дишане с усилие или с отворена уста, много бледи или бели венци, колапс или крайна слабост, както и гърч. Котка, която отказва всякаква храна повече от един ден, също трябва да бъде прегледана скоро. Ракът в гръдния кош може да доведе до събиране на течност около белите дробове, а тежката анемия може да настъпи бързо. Котка, положителна за FeLV, може също да се разболее сериозно от инфекция, с която здрава котка би се справила лесно. При котка, положителна за FeLV, е разумно да се обадите на ветеринаря рано, когато нещо ви се струва нередно.

Как ветеринарите изследват за FeLV

Повечето клиники използват бърз кръвен тест, който открива вирусен белтък. Резултатите са готови за минути. Положителният резултат от този скринингов тест обикновено се потвърждава с второ изследване в лаборатория. Това може да е изследване на белите кръвни клетки или PCR тест, който търси генетичния материал на вируса в клетките на котката. PCR тестът може да открие и регресивни инфекции, които бързият тест пропуска.

Моментът на изследването има значение. Котка, която е била в контакт с вируса наскоро, може в началото да има отрицателен тест, затова ветеринарите често препоръчват повторно изследване от 3 до 6 седмици след възможния контакт. След положителен резултат повторното изследване от 6 до 12 седмици по-късно помага да се разбере дали котката се освобождава от вируса, или има трайна инфекция. Резултатът от едно изследване е само отправната точка. Ваксината срещу FeLV не води до положителен резултат при тези тестове.

Животът с котка, положителна за FeLV

Няма лек за FeLV. Лечението е насочено към поддържане на доброто състояние на котката и ранно справяне с проблемите. Ветеринарите лекуват вторичните инфекции и овладяват анемията, което понякога налага кръвопреливане. Ако се развие лимфом, лечението на рака може да е възможност. Някои лекарства, насочени към вируса или имунната система, са проучвани, но доказателствата за тях са ограничени. Ветеринарят ви може да обясни кои възможности са подходящи за вашата котка.

Добрите ежедневни грижи помагат на заразената котка да остане в добро състояние по-дълго. Ветеринарните насоки препоръчват котките, положителни за FeLV, да живеят изцяло вкъщи. Това предпазва котката от инфекции, а другите котки – от вируса. Редовните прегледи позволяват на ветеринаря да открие навреме загубата на тегло, заболяванията на зъбите или анемията. Вкъщи следете теглото, апетита и енергията на котката си, навиците ѝ при използване на тоалетната, устата и очите ѝ и съобщавайте своевременно за промени. Спокойното ежедневие също помага, тъй като стресът може да отслаби имунната система. Котка, която вече има FeLV, няма полза от ваксината срещу FeLV, но все пак се нуждае от останалите рутинни грижи според препоръките на ветеринаря.

Насоките съветват котките, положителни и отрицателни за FeLV, да се отглеждат отделно, без общи купички и котешки тоалетни. Котка, положителна за FeLV, може да живее добре като единствена котка в дома. Ако котките вече живеят заедно, попитайте ветеринаря си за изследване на всички котки и ваксиниране на тези с отрицателен резултат. Ваксината намалява риска, но не осигурява пълна защита.

Профилактика и ваксина

Най-надеждната защита е избягването на контакт със заразени котки. Това означава новите котки да се изследват, преди да се срещнат с другите ви котки, котките да се отглеждат вкъщи или в безопасно заградено пространство и да се кастрират, което намалява скитането и сбиванията.

Ваксините срещу FeLV са широко достъпни. Ветеринарните насоки определят ваксината като основна за всички котки под едногодишна възраст, защото при котетата е най-вероятно да се развие трайна инфекция. Котетата обикновено получават две дози през няколко седмици, като започват на възраст около 8 до 9 седмици. При възрастните котки решението зависи от начина на живот. За котките, които излизат навън или се срещат с котки с неизвестен статус, обикновено се препоръчва да продължат да бъдат ваксинирани. Възрастни котки, които живеят само вкъщи и нямат контакт с други котки, може да нямат нужда от нея. Ветеринарят ви ще предложи график.

Ветеринарите препоръчват котката да бъде изследвана преди първата ваксина срещу FeLV, тъй като ваксината не помага на котка, която вече е заразена. Както при всяка ваксина, са възможни странични ефекти. В редки случаи при котките може да се развие тумор на мястото на инжектиране, затова кажете на ветеринаря си за всяка бучка на мястото на ваксината, която не изчезва.

Ако осиновявате котка

Ветеринарните организации, специализирани в котките, препоръчват статусът на всяка котка по отношение на FeLV да е известен, особено преди тя да заживее в дом с други котки. В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята, а животното получава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно минава през преглед, лечение и ваксинации и получава микрочип. Поискайте здравните документи на котката си и ги носете при първото посещение при вашия ветеринар.

Ако вече имате котки, дръжте новата котка в отделна стая през първите седмици и попитайте ветеринаря си дали има смисъл от повторен тест за FeLV. Отрицателният резултат може да се промени, ако котката е била в контакт с вируса малко преди изследването. Ако имате въпроси за здравната история на конкретна котка, изпратете ни запитване за осиновяване. Още ръководства за здравето на котките можете да намерите в PawPedia.