Панлевкопения при котките (котешка чума): признаци, лечение и профилактика

Признаци, на които да обърнете внимание

Признаците често се появяват внезапно. Малките котета могат да се разболеят толкова бързо, че да умрат, преди някой да забележи проблема. Възрастните котки може да боледуват по-леко или изобщо да нямат видими признаци. Сред честите признаци са следните.

• Умора, слабост или криене
• Загуба на апетит
• Повишена температура в ранния стадий
• Повръщане, което често започва ден-два след повишаването на температурата
• Диария, понякога с кръв, макар че не всяка болна котка има диария
• Лигавене, което може да е съпроводено с гадене
• Признаци на болка в корема, например прегърбена стойка или нежелание котката да бъде докосвана или вдигана
• Обезводняване със сухи, лепкави венци или хлътнали очи
• Матова, груба козина

И други болести могат да предизвикат подобни признаци, а само ветеринар може да ги разграничи. Ако при коте или неваксинирана котка има повръщане или диария и отпадналост, най-добре е животното да бъде прегледано от ветеринар още същия ден.

Кога е спешен случай

При тази болест всеки час е от значение. Потърсете незабавно ветеринарна помощ в следните случаи.

• Котката е колабирала или не може да стои на краката си
• Котката не спира да повръща или не задържа дори вода
• В диарията има кръв
• Котката е студена на допир или е много отпаднала
• Малко коте не е яло през по-голямата част от деня

Обадете се в клиниката, преди да тръгнете, и кажете, че подозирате панлевкопения. Така персоналът може да държи котката ви далеч от другите пациенти. Дръжте болната котка отделно от другите си котки и вземете всички данни за ваксинациите, с които разполагате.

Какви са причините

Болестта се причинява от котешкия парвовирус. Този вирус атакува клетки, които се делят бързо. При котките това са главно клетките в костния мозък и лимфната тъкан, които произвеждат белите кръвни клетки, както и клетките на чревната лигавица. Думата „панлевкопения“ означава недостиг на всички видове бели кръвни клетки.

Без достатъчно бели кръвни клетки организмът не може да се бори добре с инфекциите. В същото време увредената чревна лигавица позволява на бактериите да преминат от червата в кръвта. Това може да доведе до животозастрашаваща инфекция на кръвта.

Как се разпространява

Болните котки отделят големи количества вирус с изпражненията, повърнатото, урината, слюнката и секрета от носа. Здрава котка може да се зарази при пряк контакт със заразена котка. Голяма роля играят и замърсените предмети, като тоалетни, купички за храна, постелки, клетки и транспортни чанти.

Вирусът е много устойчив. На закрито може да оцелее с месеци, понякога до една година. Навън издържа и на минусови температури. Хората могат да го пренасят с ръцете, дрехите и обувките си. Затова дори котка, която живее само вкъщи и никога не среща други котки, може да бъде изложена на вируса.

Първите признаци обикновено се появяват от 2 до 7 дни след контакта с вируса, но този период може да достигне до 14 дни. Котките, които се възстановят, могат да отделят вируса с изпражненията си до шест седмици, макар че повечето спират по-рано.

Вирусът може да премине и от бременната котка към неродените ѝ котенца и може да причини загуба на котилото. Котенцата, заразени малко преди или след раждането, могат да развият церебеларна хипоплазия – състояние, при което частта от мозъка, която координира движенията, не се развива напълно. Тези котенца ходят с несигурна, клатушкаща се походка, като вдигат високо лапите си, и може да имат тремор. Състоянието не се влошава и не е болезнено, а много от тези котки имат нормална продължителност на живота.

Как ветеринарите поставят диагнозата и лекуват

Ветеринарят ще попита за ваксинациите и ще прегледа котката. Бърз тест на проба от изпражненията може да открие вируса още в клиниката. Тестът може да пропусне някои случаи, а скорошна ваксинация може за кратко да даде положителен резултат, затова ветеринарят го тълкува заедно с останалите данни. Кръвната картина често показва много малко бели кръвни клетки. При неясни случаи може да помогне лабораторен PCR тест.

Няма специфично лечение срещу самия вирус. Лечението поддържа организма, докато имунната система успее да се справи с инфекцията. Повечето болни котки се нуждаят от стационарно лечение в изолационно отделение. Интравенозните вливания лекуват обезводняването и възстановяват солевия баланс в кръвта. Други обичайни части от лечението са лекарства срещу гадене, антибиотици срещу бактериите, които преминават от увредените черва, затопляне и възможно най-ранно хранене, понякога чрез сонда. Някои котки се нуждаят и от преливане на кръв или плазма.

Дори при добро стационарно лечение много болни котки не оцеляват, като най-голям е рискът за котенцата. Ранното лечение дава най-добър шанс. Домашните грижи сами по себе си не са достатъчни при това заболяване, а някои лекарства за хора са опасни за котките, затова е най-добре да попитате ветеринаря си, преди да дадете каквото и да е. Котките, които оздравеят, обикновено имат силен и дълготраен имунитет.

Как да се предотврати

Ваксинацията е най-добрата защита. Ваксината срещу панлевкопения е основна ваксина, препоръчвана за всяка котка, включително за котките, които живеят само вкъщи. Обикновено се поставя като комбинирана ваксина, която предпазва и от два често срещани респираторни вируса.

Котенцата получават защитни антитела от майка си, главно чрез първото ѝ мляко. Те постепенно изчезват през първите месеци, но докато ги има, могат да попречат на ваксината да подейства. Затова котенцата получават поредица от ваксинации през няколко седмици, обикновено от възраст между 6 и 8 седмици до навършване на поне 16 седмици. По-късно следва още една доза. След това съвременните препоръки са за реваксинация приблизително на всеки три години за повечето възрастни котки, а ветеринарят ви може да ви посъветва за подходящата схема. Някои видове ваксини не са подходящи за бременни котки или за много малки котенца, затова кажете на ветеринаря, ако котката може да е бременна.

Много ветеринари съветват котето да се държи далеч от непознати котки и от места, където са били други котки, поне до една седмица след последната ваксина от курса за котенца.

Вирусът оцелява след много от обичайните домакински почистващи препарати. Ако котка във вашия дом е боледувала от панлевкопения, попитайте ветеринаря си какъв дезинфектант да използвате. Разредената белина е сред средствата, за които е известно, че действат, но трябва да се разреди правилно, да не се смесва с други почистващи препарати и да остане върху повърхностите поне 10 минути. Първо отстранете мръсотията и изпражненията, защото вирусът може да се укрие в органичния материал. Изперете постелките и изхвърлете предметите, които не могат да се почистят добре, например картонените драскалки. Не допускайте котките до третираните повърхности, докато не бъдат изплакнати и сухи.

Тъй като вирусът може да се запази до една година, говорете с ветеринаря си, преди да вземете нова котка в дом, в който е имало панлевкопения. Най-сигурно е новата котка първо да бъде напълно ваксинирана.

Други домашни любимци и хората

Панлевкопенията при котките не се предава на хора. Котешкият вирус не причинява заболяване и при кучетата. Сродният кучешки парвовирус, който причинява „парво“ при кучетата, понякога може да зарази котки. Разумно е куче с „парво“ да се държи далеч от котки, особено от котенца.

Хората обаче могат да пренасят вируса от една котка на друга. След като сте докосвали болна котка, измийте добре ръцете си и сменете дрехите си, преди да докоснете други котки. Оздравялата котка е най-добре да се държи далеч от неваксинирани котки и котенца около шест седмици, докато все още може да отделя вируса.

Спасени и наскоро осиновени котки

Панлевкопенията се разпространява най-лесно там, където много неваксинирани котки и котенца живеят близо една до друга. Типични примери са уличните колонии, пренаселените приюти и домовете, в които временно се отглеждат няколко котила. Европейски консултативен съвет от ветеринарни лекари, специалисти по котките, съобщава, че болестта отново е причина за смъртни случаи в приюти и домове за спасени животни в Европа, Съединените щати и Австралия. Котките, спасени от улицата, рядко имат каквито и да е данни за ваксинации.

В Paw Squadron след всяко спасяване първо водим животното на ветеринар и го изкъпваме. Всяко животно получава преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяването всяко животно получава и нужното лечение, ваксинациите си и микрочип.

Тъй като инкубационният период може да продължи до две седмици, котка, откъдето и да идва, може да изглежда здрава при пристигането си и въпреки това да се разболее по-късно. Полезно е новата котка да се държи в отделна стая през първите две седмици или толкова, колкото препоръча ветеринарят ви, със собствена тоалетна и купички. Помага и котките, които вече живеят у вас, да имат актуални ваксинации. Добре е също скоро след пристигането да направите посещение при вашия ветеринар, тъй като малките котенца често все още се нуждаят от следващи дози ваксина.

За да се запознаете с котки, които са ваксинирани, чипирани и готови за нов дом, посетете страницата за осиновяване. С всеки въпрос за здравето на вашата котка най-добре е да се обърнете към ветеринарния си лекар.