Живот с малко спасено куче: първите 30 дни

Първият ден

Планирайте първия ден така, че почти нищо да не се случва. Приберете се направо у дома и преди да влезете, разходете кучето на повод до мястото, което искате да използва за тоалетна. Дайте му време да подуши и да се облекчи. След това го въведете вътре, покажете му водата и леглото му и го оставете да разгледа една-две стаи със собственото си темпо.

Откажете се от гостите, от посещението в зоомагазина и от дългата разходка в парка. Малкото куче, което току-що е пътувало, може би през граница, трябва първо да опознае добре едно място, преди да опознае останалия свят. Ако домът още не е готов, нашето ръководство за подготовка на дома за спасено куче обяснява какво да направите първо.

Ако кучето се притеснява, когато ръце се доближават до врата му, оставете му добре прилягащ нагръдник, докато сте у дома с него, за да можете да закачите повода, без да посягате към нашийника. Сваляйте нагръдника през нощта и винаги когато кучето остава само. Малките кучета могат да се промъкнат през врата, открехната само с няколко сантиметра, затова проверявайте къде е кучето всеки път, когато някой влиза или излиза.

Първите три дни: затваряне в себе си

През първите няколко дни много кучета изглеждат почти идеални. Спят много, ядат малко и приемат всичко, което се случва. Обикновено това е реакция на стрес, а не истинският характер на кучето, и лесно може да се сбърка с куче, което вече се е адаптирало.

Рискът е да дадете твърде много свобода твърде рано: достъп до цялата къща, дивана, разходки без повод, гостувания при роднини. Вместо това приемете тези дни като период на спокойствие. Оставете кучето да спи, предлагайте му храна в редовни часове, без да го притискате, и поддържайте спокойна обстановка у дома.

Пропуснато хранене или меки изпражнения са нещо обичайно след преместване. При малкото куче обаче следете храненето по-внимателно, отколкото бихте следили при голямо, защото съвсем малките кучета имат по-малко резерви. В раздела за това кога да се обадите на ветеринар, в края на това ръководство, е описано какво не бива да чака.

Втората седмица: истинското куче се показва

Някъде между края на първата и края на втората седмица апетитът се връща, а с него и първите истински поведенчески прояви. Кучето може да започне да пази нещо, което дъвче, да лае към вратата, да се качва по мебелите или да открие, че когато скимти, идва човек. Нищо от това не е проблем само по себе си, защото кучето опознава как стоят нещата у вас.

Сега е моментът да бъдете последователни. Решете какви са правилата, преди кучето да ги изпробва, и се уверете, че всеки вкъщи реагира по един и същ начин. Малко куче, на което един човек позволява да се качва на дивана, а друг му се кара за това, научава само, че хората са непредсказуеми.

Приучаването към чистота обикновено изисква внимание точно сега, дори при кучета, които са били чисти преди преместването. Малките кучета имат малък пикочен мехур, а инцидентите им лесно остават незабелязани зад мебелите. Извеждайте кучето навън, след като се събуди, след хранене, след игра и приблизително на всеки два часа между тях и го награждавайте в мига, в който свърши навън. Почиствайте инцидентите с ензимен почистващ препарат, защото обикновените препарати могат да оставят миризма, която привлича кучето обратно към същото място.

Третата седмица: крачка назад

Около третата седмица много осиновители усещат, че нещата се влошават. Кучето, с което беше толкова лесно, сега лае, гризе, дърпа повода или пренебрегва онова, което изглеждаше, че знае. Често точно тогава хората започват да се съмняват дали си подхождат с кучето.

В повечето случаи нищо не се е объркало. Кучето се е отпуснало достатъчно, за да спре да потиска всичко в себе си, и най-сетне се запознавате с него такова, каквото е. Поддържайте ежедневието стабилно, правете кратки тренировки и се връщайте една стъпка назад винаги когато нещо е твърде трудно. Прости начини за изграждане на доверие и признаците, че то расте, ще намерите в нашето ръководство за изграждане на връзка със спасено животно.

Ако сте осиновили от Paw Squadron и не знаете как да продължите, пишете ни и опишете какво се случва. Денят на осиновяването не е краят на нашата роля и ще помогнем, с каквото можем.

Четвъртата седмица: режим, върху който да надграждате

До края на първия месец повечето кучета вече имат разпознаваем ритъм. Режимът на сън се установява, инцидентите стават редки, а кучето започва да търси компанията ви, вместо просто да ви търпи. Това е добро време да започнете редовно обучение, защото кучето вече има внимание и за други неща.

Започнете с основите: името му, „седни“, „ела“, ходене на хлабав повод и успокояване на постелка. Добавете нежни упражнения, с които кучето да свикне да бъде докосвано при разресване, подрязване на ноктите и преглед на зъбите. Малките породи са предразположени към проблеми със зъбите, затова ранното приучаване към четка за зъби се отплаща години наред, както обяснява нашата статия за грижата за зъбите на кучетата и котките.

Първият месец е само началото. Хората, които спасяват животни, често използват правилото 3-3-3 като общ ориентир: около три дни, докато кучето престане да се затваря в себе си, около три седмици, докато опознае ежедневието ви, и около три месеца, докато се почувства у дома си. Всяко куче има свой собствен ритъм, а някои продължават да се разкриват много по-дълго.

Какво е различното при малкото куче

Малките кучета минават през същите етапи като големите. Освен това имат нужда от няколко предпазни мерки, за които стопаните на големи кучета рядко се замислят.

• Питайте, преди да вдигнете. Научете кучето на сигнал, например „горе“, и след това го вдигайте с една ръка под гърдите и една под задната част. Кучетата, които се грабват без предупреждение, често се научават да избягват ръцете.
• Пазете ставите и гърба. Скачането от дивани и легла натоварва малките крачета, а породите с дълъг гръб, като дакела, са предразположени към проблеми с гърба, затова използвайте стълбички за домашни любимци или сваляйте кучето на ръце.
• Разхождайте кучето с нагръдник. Нашийникът, който се затяга, когато кучето дърпа, притиска трахеята, а миниатюрните породи са предразположени към проблеми с трахеята.
• Пазете ги на топло. Малките кучета с къса козина губят топлина бързо и може да имат нужда от дрешка за зимните разходки.
• Хранете по график. Много малките кучета и малките кученца може да получат ниска кръвна захар, ако пропуснат хранене.
• Внимавайте къде стъпвате. Случва се някой да настъпи малкото куче или да го притисне с врата, затова научете всички вкъщи да забавят ход, когато кучето е в краката им.

Размерът може и да прикрива проблеми. На малко куче, което ръмжи, често се смеят или го вдигат и отнасят далеч от онова, което го е разстроило. Ако бихте приели дадено поведение сериозно при голямо куче, приемете го сериозно и при малко. Страхът се усеща еднакво при всеки размер, а нашето ръководство за помощ на уплашено куче важи в същата степен и за куче, което се побира под мишницата ви.

Кога да се обадите на ветеринар

Запишете час за първо посещение при вашия ветеринар през първата или втората седмица, дори ако кучето изглежда напълно здраво. Носете ветеринарния паспорт и всички здравни документи, получени с кучето, за да види ветеринарят кои ваксинации и третирания са направени и кога предстоят следващите. Докато сте там, проверете дали микрочипът е регистриран с вашите данни.

Всяко куче, осиновено от Paw Squadron, идва с ветеринарен паспорт, ваксинации и микрочип, което улеснява това първо посещение. Между прегледите се обадете на ветеринаря по-рано, ако забележите някое от следните неща, и не чакайте да видите дали ще отмине.

• Кучето не яде нищо цял ден, а при кученце или много малко куче – и за по-кратко време
• Многократно повръщане, диария, продължаваща повече от ден, или кръв в повърнатото или в изпражненията
• Слабост, олюляване, треперене или необичайна сънливост, особено при много малко куче
• Кашлица, звук като гъше крякане при дишане или затруднено дишане
• Напъване при уриниране или при изхождане, или кучето изобщо не уринира
• Куцане, което не се подобрява до ден-два

През по-голямата част от първия месец нещата са по-спокойни, отколкото подсказва този списък. Поддържайте дните предвидими, оставете кучето да определя темпото и запазете големите излизания за края на месеца. До четвъртата седмица ще познавате кучето си много по-добре, отколкото в първия ден.