Заболяване на междупрешленните дискове (IVDD) при кучетата: признаци и лечение

Какво се случва в гръбначния стълб

Гръбначният стълб е верига от малки кости, наречени прешлени. Между тях са разположени меки дискове, които действат като възглавнички. Всеки диск има желеобразна сърцевина и по-здрав външен пръстен. С възрастта, а при някои породи много по-рано, сърцевината изсъхва и се втвърдява. Тогава дискът престава да действа като амортисьор.

Ветеринарите описват два основни варианта. При първия втвърдената сърцевина пробива външния пръстен и навлиза в гръбначния канал. Това обикновено става внезапно и може да е тежко. Този вариант е характерен за дакелите и други породи, чиито дискове стареят рано, като френски булдог, бигъл, ши тцу, лхаса апсо, пекинез и кокер шпаньол. При тези кучета той може да се появи още на една-две години. При втория вариант външният пръстен бавно се издува и в продължение на месеци притиска гръбначния мозък. Той е по-чест при по-възрастни и по-едри кучета, например немски овчарки и добермани. Обикновено се проявява след петгодишна възраст като постепенна слабост.

При дакелите рискът е най-висок. По оценки приблизително един от всеки пет дакела проявява признаци на IVDD в някакъв момент от живота си. Голяма част от този риск се дължи на генен вариант, свързан с късите крака, който кара дисковете да стареят рано. Същият вариант се среща и при много други породи, както и при кучета от смесени породи. Не всяко куче с този вариант развива IVDD, а някои кучета без него все пак я развиват.

Признаци, на които да обърнете внимание

Признаците зависят от това къде се намира увреденият диск и колко силно притиска гръбначния мозък. Диск в областта на шията предизвиква главно болка, а понякога и слабост и в четирите крака. Диск в средата или в долната част на гърба по-често засяга задните крака.

• Изскимтяване при докосване, галене или вдигане
• Прегърбен гръб, напрегнат корем или треперене
• Скован врат, ниско наведена глава или нежелание за завъртане на главата
• Нежелание за навеждане на главата към купите за храна и вода
• Нежелание за скачане, изкачване на стълби или движение
• Клатушкащи се или слаби задни крака или задни лапи, които се кръстосват или се търкат в земята
• Влачене на единия или на двата задни крака
• Ходене по нужда вкъщи или напъване без отделяне на урина

Болката в гърба може да прилича на болка в корема. Куче с болка може да стои прегърбено, да е тихо и да отказва храна. Ако куче от рискова порода изглежда, че изпитва болка, и се е затворило в себе си, помолете ветеринаря да провери гръбначния стълб.

Кога е спешен случай

Някои признаци изискват помощ веднага, по всяко време на денонощието. Обадете се на ветеринаря си или на най-близката спешна ветеринарна клиника, ако кучето ви има някой от признаците по-долу.

• Внезапно не може да стои или да ходи
• Влачи задните си крака или стъпва с горната страна на задните си лапи
• Не може да уринира или е загубило контрол над пикочния мехур
• Изглежда, че не усеща пръстите на задните си лапи
• Състоянието му се влошава в рамките на няколко часа

Най-сериозният признак е загубата на дълбока болкова чувствителност. Ветеринарят я проверява, като стиска силно пръст на лапата и наблюдава дали кучето реагира, например като обърне глава или изскимти. Ако кракът само се дръпне назад, това е рефлекс и не се брои. Кучетата, които се лекуват, докато все още имат тази чувствителност, се справят много по-добре. След като тя бъде загубена, шансовете за възстановяване намаляват, а дългото забавяне може да ги намали още. Някои кучета все пак се възстановяват и след забавяне, затова си струва да потърсите помощ, дори ако е минало време.

Докато стигнете до ветеринаря, дръжте кучето възможно най-неподвижно. Носете го с едната ръка под гърдите и другата под таза, така че гърбът да остане хоризонтален, или го пренесете в клетка. Не давайте обезболяващи от домашната си аптечка, защото някои лекарства за хора са отровни за кучетата. Оставете ветеринаря да избере обезболяването.

Как ветеринарите поставят диагнозата

Ветеринарят започва с общ и неврологичен преглед. Той включва наблюдение на походката на кучето, проверка на рефлексите, проверка как реагират лапите, когато бъдат обърнати, и опипване по протежение на гръбначния стълб за болезненост. Резултатите помагат на ветеринаря да прецени коя част от гръбначния стълб е засегната и колко тежко е увреждането.

Рентгеновите снимки могат да помогнат да се изключат други причини, като счупване или тумор, а понякога показват и втвърдени дискове. Те не могат да покажат самия гръбначен мозък. За да открият точния диск, особено преди операция, ветеринарите използват ЯМР или компютърна томография (КТ), а по-рядко миелография, при която около гръбначния мозък се инжектира контрастно вещество. Тези изследвания изискват седация или обща упойка и за тях много кучета се насочват към ветеринарен невролог или хирург.

Възможности за лечение

Лечението зависи от тежестта на признаците. За куче, което все още може да ходи и основно изпитва болка, ветеринарите често препоръчват консервативно лечение. Основата му е строгата почивка. Насоките на специалистите препоръчват поне четири седмици ограничена активност. На практика това обикновено означава клетка или малка стая без мебели, кратки разходки на повод само за ходене по нужда, без стълби и без скачане. Ветеринарят може да предпише обезболяващи и противовъзпалителни лекарства, а понякога и мускулен релаксант. Почивката дава време на диска да се успокои, затова тя продължава да е важна дори когато кучето изглежда по-добре след няколко дни.

След консервативно лечение признаците се връщат при приблизително една трета от кучетата, макар че резултатите от проучванията се различават значително. Ако болката се върне или кучето отслабне, ветеринарят обикновено ще обсъди с вас възможността за операция.

Операция като цяло се препоръчва при кучета, които не могат да ходят, са загубили чувствителност в пръстите си или продължават да имат болки или повтарящи се епизоди. Хирургът отстранява малко прозорче от костта над гръбначния канал и изважда дисковия материал, който притиска гръбначния мозък. Някои хирурзи третират и съседните дискове, за да намалят вероятността от нов епизод.

Данни на специалисти показват, че около девет от всеки десет кучета, които не могат да ходят, но все още усещат пръстите си, проходват отново след операция. Когато дълбоката болкова чувствителност е загубена, приблизително от половината до шест от всеки десет кучета се възстановяват с операция, а само с почивка се възстановяват много по-малко. Възстановяването може да е бавно и някои кучета може да останат с леко клатушкане. Ветеринарят ви може да обясни какво означават тези цифри за вашето куче.

Възстановяване у дома

Възстановяването отнема седмици, а понякога и месеци, със или без операция. Повечето кучета се нуждаят от няколко седмици почивка в клетка, след което постепенно се връщат към нормалните разходки.

Някои кучета в началото не могат сами да изпразват пикочния си мехур. Екипът на ветеринарната клиника може да ви покаже как да изпразвате мехура ръчно и колко често да го правите. Куче, което лежи през по-голямата част от деня, се нуждае от меко, чисто и сухо легло и може да се наложи редовно да бъде обръщано, за да не се появят рани от залежаване. Поддържайте кожата около задницата чиста, за да не я дразни урината.

Упражненията под ръководство са част от възстановяването при повечето кучета. Основните упражнения, като леко разтягане на краката, масаж и подпомагано стоене и ходене, не изискват специално оборудване. Някои клиники предлагат и хидротерапия, например подводна бягаща пътека. Попитайте ветеринаря кои упражнения са безопасни у дома и кога да започнете с тях. Следвайте плана стъпка по стъпка, дори когато кучето ви нетърпеливо иска да тича.

Как да намалите риска

IVDD не винаги може да бъде предотвратена, защото гените играят голяма роля. Данните за влиянието на ежедневните навици са ограничени, но ветеринарите обикновено съветват няколко прости стъпки.

Поддържайте кучето си стройно и във форма с редовно ежедневно движение. Едно голямо проучване сред дакели установи, че при кучетата, които се движат повече от час на ден, вероятността за IVDD е по-ниска, а при тези, които се движат по-малко от 30 минути на ден – по-висока. Много ветеринари препоръчват рампи или стъпала за домашни любимци за дивана, леглото и колата, както и вдигане на малките кучета на ръце при качване и слизане от колата, особено след прекаран епизод. За куче, което е имало болка във врата, ветеринарите съветват нагръдник вместо нашийник. Посетете ветеринар рано, когато забележите болка в гърба, преди да се появи слабост.

Спасени и наскоро осиновени кучета

IVDD не се предава на други домашни любимци или на хора. Това е проблем на собствения гръбначен стълб на кучето.

За миналото на спасените кучета често се знае малко. Много от тях са от смесени породи, а куче с къси крака може да носи същия генен вариант като дакела. В Paw Squadron всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип преди осиновяването. Рутинният преглед не може да предскаже дали някой диск ще се увреди по-късно, затова е полезно да познавате признаците от първия ден.

Първите седмици в новия дом често означават нови стълби, дивани и гладки подове. За куче от рисковата група нехлъзгащите се килими, рампата и добре прилягащият нагръдник са прости и евтини промени. При първото посещение при вашия ветеринар споменете телосложението на кучето и попитайте дали има смисъл от някакви прегледи на гръбначния стълб. Ако мислите да осиновите малко куче с къси крака, на нашата страница „Осиновяване“ ще видите кучетата, които търсят дом, а в PawPedia има още ръководства за новите стопани.