Белодробни червеи при кучетата и котките: признаци, лечение и профилактика

Какво представляват белодробните червеи

Белодробни червеи се наричат няколко различни вида червеи. При кучетата най-голямо безпокойство предизвиква Angiostrongylus vasorum, често наричан френски сърдечен червей. Възрастните червеи живеят в дясната половина на сърцето и в големите кръвоносни съдове на белите дробове. Ларвите им увреждат белодробната тъкан, а инфекцията може да наруши нормалното съсирване на кръвта. Кучетата може да носят и лисичия белодробен червей Crenosoma vulpis. Той живее в трахеята и дихателните пътища и обикновено причинява по-леко заболяване.

При котките най-често срещаният вид е Aelurostrongylus abstrusus, известен като котешки белодробен червей. Сроден червей, наречен Troglostrongylus, се среща по-рядко. Той е регистриран главно в Южна Европа, включително в Италия, Испания, Гърция и Португалия, и може да причини тежко заболяване при котетата. До белите дробове могат да достигнат и други червеи. Ларвите на аскаридите преминават през белите дробове на малките кученца по пътя си към червата, а при силна инвазия понякога причиняват пневмония. Малкият червей Eucoleus aerophilus, който живее в дихателните пътища, може да зарази кучета, котки и лисици.

Къде се срещат белодробните червеи

Европейските експерти по паразитология описват френския сърдечен червей като разпространен в цяла Европа в отделни локални огнища. На много места той вече се съобщава в по-широки райони от преди – както при кучета, така и при диви животни. Червените лисици са важен източник на инфекция сред дивите животни. Вълците и златистите чакали също могат да го носят.

На Балканите проучвания откриха френския сърдечен червей при червени лисици в северната и централната част на Сърбия, както и при лисици и златисти чакали в северната част на Босна и Херцеговина. Изследователите в Босна предполагат, че разширяващите се популации на чакала може да помагат на паразита да се разпространява в Югоизточна Европа. Проучване на кучетата в цяла Гърция откри данни, че паразитът циркулира сред местните кучета. Котешкият белодробен червей се среща в цяла Европа, а проучвания в някои страни го откриха при до 30 процента от изследваните котки.

Как се заразяват домашните любимци

Жизненият цикъл минава през голите и черупчестите охлюви. Заразеното животно изкашля ларвите, поглъща ги и ги отделя с изпражненията си. Охлювите поемат тези ларви, които се развиват в тях, докато станат способни да заразят домашен любимец. Кучетата обикновено се заразяват, като изядат гол или черупчест охлюв – нарочно или случайно. Ларвите могат също да напуснат охлювите и да попаднат върху тревата или в локвите, така че кучето може да ги погълне, като дъвче трева или пие вода навън. При експерименти тези ларви останаха заразни поне осем седмици. Жабите също могат да носят ларвите.

Котките най-често се заразяват, като изядат плячка, която е яла заразени голи или черупчести охлюви, например мишки, птици, гущери и жаби. Те могат да погълнат ларвите и директно от охлювите. След заразяването минават няколко седмици, а понякога и повече, преди ларвите да започнат да се появяват в изпражненията.

Основните белодробни червеи не се предават пряко от едно животно на друго при игра или кашляне, защото ларвите първо трябва да се развият в гол или черупчест охлюв. Животните, които споделят един двор, все пак могат да бъдат изложени на едни и същи охлюви, затова, ако при едно от тях бъде поставена диагноза, попитайте ветеринаря дали и останалите трябва да бъдат прегледани. Френският сърдечен червей и лисичият белодробен червей заразяват кучета, но не и котки, а котешкият белодробен червей е специфичен за котките. Тези червеи не се смятат за риск за здравето на хората. Червеят Eucoleus aerophilus, който живее в дихателните пътища, е причинил много редки случаи на инфекция при хора, затова е добър навик да миете ръцете си, след като сте пипали изпражнения.

Признаци, на които да обърнете внимание

Може да минат седмици или месеци, докато се появят признаци, а някои животни изобщо не показват такива. Кучетата с френски сърдечен червей най-често кашлят, дишат учестено, бързо се изморяват на разходка, отслабват или ядат по-малко. При някои се появяват проблеми с кървенето, като кървене от носа, малки порязвания, които продължават да кървят, синини или меки подутини под кожата. Други изкашлят кръв или имат черни, катраненоподобни изпражнения. В редки случаи ларвите или кървенето засягат мозъка или очите, което може да причини олюляване, слабост, гърчове или промени в зрението.

Лисичият белодробен червей обикновено причинява продължителна кашлица, понякога с кихане или учестено дишане. Състоянието лесно се бърка с алергичен проблем на дихателните пътища.

Котките с белодробни червеи може да кашлят, да кихат, да дишат учестено, да дишат с отворена уста или да имат хрема. Някои отслабват, ядат по-малко или изглеждат уморени. Много заразени котки изобщо не показват признаци. В тежките случаи дихателните пътища и белите дробове се възпаляват, а без лечение инфекцията може да бъде смъртоносна. Признаците при котките може да приличат на котешка астма, затова ветеринарят може да изследва за белодробни червеи, преди да се спре на друга диагноза.

Кога е спешен случай

Свържете се незабавно с ветеринаря си или със спешна ветеринарна клиника, ако животното ви показва някой от тези признаци.

• Затруднено дишане или дишане с отворена уста (при котките това е спешен случай)
• Сини, сиви или много бледи венци
• Изкашляне на кръв или кървене, което не спира
• Внезапна слабост, колапс или гърч

Кучетата с френски сърдечен червей могат да получат вътрешно кървене, а в редки случаи инфекцията причинява внезапна смърт. Куче с необясними синини или кървене трябва да бъде прегледано от ветеринар още същия ден.

Как ветеринарите изследват за тях

Ветеринарят обикновено започва с преглед и въпроси за кашлица, кървене, ловуване и дали животното ви яде голи или черупчести охлюви или трева. Полезно е да кажете къде е живяло и пътувало животното. Рутинното изследване на изпражненията за яйца на червеи може да не открие белодробните червеи, затова ветеринарите често използват специално изследване на изпражненията, наречено тест на Берман (Baermann), за да търсят живи ларви. Ларвите се отделят периодично, затова ветеринарят може да поиска пресни проби от три отделни дефекации, събрани в продължение на един до три дни и съхранявани поотделно.

При кучетата има и кръвен тест за френския сърдечен червей. Рентгеновите снимки на гръдния кош или компютърната томография показват доколко са засегнати белите дробове, макар че промените може да приличат на други белодробни заболявания. На кучетата с признаци на кървене обикновено се правят изследвания на кръвосъсирването. В някои случаи ветеринарят взема под упойка малка проба от дихателните пътища чрез промивка и я изследва за ларви.

Как се лекува

Белодробните червеи се лекуват с антипаразитни лекарства. В зависимост от вида на червея и продукта това може да е еднократно третиране, третиране, повтаряно в продължение на няколко седмици, или ежедневен курс. Тежко болните животни може да се нуждаят от стационарно лечение, например кислород, вливания или кръвопреливане, лекарства за овладяване на възпалението, антибиотици срещу вторична инфекция и лечение за овладяване на кървенето. По време на лечението обикновено се препоръчва покой. Ветеринарят може да предложи контролно изследване след лечението, за да провери дали то е било успешно. Много животни се възстановяват добре, особено когато белодробните червеи бъдат открити рано.

Как да намалите риска

Не всеки препарат за обезпаразитяване действа срещу белодробните червеи. Според европейските насоки за контрол на паразитите кучетата с по-висок риск, например тези, които ядат голи или черупчести охлюви или трева в райони, където се среща френският сърдечен червей, може да се нуждаят от ежемесечна профилактика или от редовни изследвания. За котките, които излизат навън и ловуват в райони, където котешкият белодробен червей е често срещан, същите насоки предлагат ежемесечна профилактика през цялата година. Ветеринарят може да ви посъветва кой продукт е подходящ за вашето животно и района, в който живеете, и колко често да го давате. Помагат и някои ежедневни навици.

• Събирайте веднага изпражненията на кучето – на разходка и в двора.
• Прибирайте вечер играчките и купичките за храна и вода, за да не могат голи и черупчести охлюви да пропълзят в тях.
• Отучвайте кучето да яде трева, голи или черупчести охлюви и да пие вода от локви.
• Премахвайте голите и черупчестите охлюви от двора и използвайте само градински препарати, които са безопасни за домашните любимци.
• Ограничавайте ловуването на котката, доколкото е възможно, особено в райони, където котешкият белодробен червей е често срещан.

Спасени и наскоро осиновени животни

Уличните кучета и котки често търсят храна по отпадъците или ловуват, а тези навици ги довеждат до контакт с голи и черупчести охлюви и заразена плячка. Бездомните и полудивите котки са изложени на по-висок риск от домашните. Тъй като признаците може да се появят седмици след заразяването, животното може да изглежда здраво при пристигането си и да започне да кашля по-късно.

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята – с преглед, обезпаразитяване и третиране срещу бълхи и други паразити. Преди осиновяване всяко животно получава също преглед, лечение, ваксинации и микрочип. Препаратите за обезпаразитяване се различават по това срещу кои червеи действат, затова е добре да занесете документите на новия си любимец на своя ветеринар, да споменете откъде е дошло животното и да попитате дали там, където живеете, има смисъл от изследване или профилактика за белодробни червеи. Ако новото ви куче или котка започне да кашля, диша учестено или има необичайно кървене, запишете час при ветеринар. Още ръководства за паразитите и здравето на домашните любимци ще намерите в PawPedia.