Ентропион и ектропион при кучетата: проблеми с клепачите

Какво представляват двете състояния

При ентропиона ръбът на клепача се завива навътре към окото. Тогава миглите и космите по кожата на клепача се търкат в роговицата при всяко мигване. Това е болезнено и може да доведе до драскотини, рани и белези по повърхността на окото. Може да засегне горния клепач, долния или и двата, а при повечето кучета с този проблем страдат и двете очи.

Ектропионът е обратното. Долният клепач увисва и се обръща навън, което придава увиснал вид и оставя открита розовата вътрешна лигавица на клепача – конюнктивата. Тази тъкан изсъхва и задържа прах и полени, затова много от тези кучета имат зачервени, раздразнени очи, които се възпаляват отново и отново. И той обикновено засяга двете очи.

При ентропиона е по-вероятно да се стигне до болезнено увреждане на самата роговица. Ектропионът по-често причинява продължително зачервяване и секрет.

Породи и причини

Повечето случаи са наследствени и са свързани с формата на главата и муцуната. При много породи ентропионът е най-честият наследствен проблем на клепачите. Сред породите, които често се посочват във връзка с него, са китайски шарпей, чау-чау, английски булдог, булмастиф, неаполитански мастиф, бладхаунд, ротвайлер, немски дог, доберман пинчер, лабрадор ретривър и голдън ретривър, чесапийк бей ретривър, ирландски сетер и гордън сетер, кламбър шпаньол и стандартен пудел. В списъка има дори популярна кръстоска – голдендудъл, така че и кучетата от смесени породи могат да бъдат засегнати.

Наследственият ентропион обикновено се проявява при кученца на възраст под една година. Той може да се появи и по-късно в живота по други причини. Болката в окото може да предизвика спазъм на мускулите около клепача, който придърпва ръба навътре. Същото могат да причинят и белезите след нараняване или продължително възпаление.

Ектропионът е чест при по-едрите кучета с отпусната кожа на муцуната, като бладхаунд, басет хаунд, санбернар, нюфаундленд, мастифи, бернско планинско куче, булдози, чау-чау и няколко породи шпаньоли, сред които кокер, кламбър и английски спрингер шпаньол. Той може да се развие и при пораснали кучета вследствие на парализа на лицевия нерв, понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), белези, продължително възпаление, някои нервни и мускулни заболявания или операция за ентропион, при която корекцията е била прекалено голяма.

Признаци, на които да обърнете внимание

Признаците се припокриват, тъй като и двете състояния дразнят окото. Ето най-честите.

• Присвиване на очите или държане на едното или двете очи затворени
• Обилно сълзене или мокра, оцветена козина под очите
• Гъст, лепкав секрет по ръбовете на клепачите
• Зачервени очи или зачервена, подута вътрешна лигавица на клепача
• Търкане на муцуната в пода или чесане на очите с лапа
• Видимо увиснал долен клепач с розов ръб
• Ръб на клепача, който сякаш изчезва, защото се е завил навътре
• При дълготрайни случаи – матово, мътно или кафеникаво петно по повърхността на окото

Много кучета с плоска муцуна показват малко признаци на дискомфорт, дори когато косми близо до вътрешния ъгъл на окото докосват роговицата. При тези кучета проблемът може да бъде открит едва при ветеринарен преглед на очите.

Кога е спешен случай

Ентропионът може да доведе до язва на роговицата – открита рана по повърхността на окото. Язвите могат да се задълбочат, а закъснялото лечение може да остави трайни белези или загуба на зрение. Препоръчително е да се обадите на ветеринаря още същия ден, ако забележите някое от следните неща.

• Кучето ви внезапно държи едното си око плътно затворено
• На окото се появява мътно, синкаво или бяло петно
• Има кръв или видима рана по окото или близо до него
• Секретът става гъст и жълт или зелен
• Кучето ви очевидно изпитва болка или не ви позволява да докоснете главата му

Най-добре е да не се опитвате сами да върнете клепача в нормалното му положение и да не слагате капки или мехлем в окото без съвет от ветеринаря. Сам по себе си ектропионът рядко е спешен случай. Внезапното увисване на едната страна на муцуната все пак е повод за посещение при ветеринар без отлагане, тъй като една от възможните причини са проблеми с нервите.

Как ветеринарите поставят диагнозата

Диагнозата обикновено се поставя при стандартен преглед на очите. Ветеринарят преценява как прилягат клепачите в покой и при мигане, преглежда двете очи и проверява дали косми или мигли докосват окото. Често се използва специално багрило за очи, за да се покажат драскотини или язви на роговицата, които иначе трудно се виждат.

Ветеринарят ще търси и всичко, което предизвиква спазъм на клепачите, например язва или инфекция, тъй като само болката може да направи ентропиона да изглежда по-тежък, отколкото предполага действителната форма на клепача. При по-възрастни кучета с новопоявил се ектропион може да бъдат предложени изследвания на кръвта и урината, за да се търси подлежаща причина, например понижена функция на щитовидната жлеза.

Как се лекува

Лечението зависи от възрастта на кучето, от тежестта на проблема и от причината за него.

При ентропион при малки кученца ветеринарите често поставят временни шевове, които държат клепачите обърнати навън. Те обикновено остават около две до три седмици и може да се наложи да бъдат подменени, докато кученцето расте. Така окото е защитено, докато муцуната променя формата си, а ветеринарят може да види как ще се наместят клепачите.

Окончателната операция обикновено се отлага, докато главата достигне почти размера си при възрастно куче. Много ветеринари изчакват кученцето да навърши около пет или шест месеца, а някои – почти една година, в зависимост от породата. При стандартната операция се отстранява тънка ивица кожа с форма на полумесец до засегнатия ръб на клепача. Когато получената празнина се затвори с шевове, ръбът се изтегля навън и космите вече не докосват окото. Някои кучета се нуждаят по-късно от втора, по-малка операция, а внимателният подход помага да се избегне прекалено голяма корекция, която би могла да превърне ентропиона в ектропион. При породи с големи гънки по челото, като шарпея, операцията може да обхване и тези гънки.

При кучета с висок риск при обща упойка понякога е възможно инжектиране на филър, който временно обръща ръба на клепача навън, като процедурата често може да се направи с лека седация. Ентропионът, причинен от болка, може да отзвучи, след като се излекува болезненият проблем, а дотогава окото могат да предпазват временни шевове.

Много кучета се нуждаят и от лекарства за очи, които предпазват роговицата, например овлажняващи капки или мехлеми, както и от антибиотични капки при инфекция или язва.

Ектропионът често се овладява без операция. Леките случаи обикновено се повлияват добре от редовно нежно промиване на окото и овлажняващи капки или гелове, а при обостряне – от противовъзпалителни или антибиотични лекарства. Тъй като формата на клепача не се променя, тези грижи често са доживотни. Когато клепачът е много отпуснат или окото постоянно се инфектира, операция, която скъсява клепача, може да осигури по-добро прилягане. Ако се открие проблем с щитовидната жлеза или с нервите, лечението му става част от плана.

При правилни грижи прогнозата като цяло е добра, макар че някои кучета се нуждаят от повече от една операция за най-добър резултат. След операция на клепачите кучетата обикновено носят предпазна яка, за да не могат да търкат шевовете. Кожните шевове често се свалят след около две седмици, а при контролните прегледи ветеринарят проверява как са зараснали клепачите.

Профилактика и заразност

Тъй като повечето случаи са наследствени, няма сигурен начин да бъдат предотвратени при отделното куче. Най-много помага ранното откриване. Помолете ветеринаря да проверява клепачите при прегледите на кученцето и при годишните прегледи, особено при изброените по-горе породи, и не отлагайте прегледа при зачервени или сълзящи очи, тъй като продължителната болка и възпалението могат да влошат проблемите с клепачите. Ветеринарите не препоръчват да се развъждат кучета, чийто ентропион или ектропион е бил толкова тежък, че е наложил операция, тъй като склонността може да се предаде на кученцата им.

Ентропионът и ектропионът са проблеми с формата на клепачите. Те не се предават на други домашни любимци или на хора. Очната инфекция, която се развива успоредно с тях, е отделен въпрос, затова е разумно да миете ръцете си, след като почистите око със секрет.

Спасени и наскоро осиновени кучета

Куче, което е живяло на улицата, може дълго време да е имало възпалени очи без грижи. Продължителната болка, старите наранявания или нелекуваното възпаление могат да доведат до ентропион или да оставят белези по повърхността на окото, затова ранният ветеринарен преглед е важен.

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята, а преди осиновяването всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип. Ако осиновите куче от някоя от изброените по-горе породи или куче с масивна глава и отпусната кожа на муцуната, разумно е да попитате какво е отбелязал ветеринарят за очите и да запишете час при вашия ветеринар през първите седмици у дома. Ако след осиновяването кучето започне да присвива очи или да сълзи, добре е да споменете това рано пред ветеринаря, дори кучето иначе да изглежда добре. Въпроси за конкретно куче можете да ни зададете чрез запитване за осиновяване, а още ръководства за очите и здравето ще намерите в PawPedia.