Рак на костите при кучетата: признаци, диагноза и грижи

Кои кучета са най-застрашени

Остеосаркомът засяга главно едрите и гигантските породи. Сред породите с известен по-висок риск са ротвайлерите, немските доги, ирландските вълкодави, шотландските дийрхаунди, грейхаундите, санбернарите, леонбергерите, голдън ретривърите, немските овчарки, доберман пинчерите и боксерите. Остеосарком може да се развие и при едри кучета от смесени породи.

Повечето кучета се диагностицират в средна или напреднала възраст, често на около седем години. Засегнати са и малък брой млади кучета, дори в юношеска възраст. Малките кучета също могат да развият рак на костите. При по-дребните кучета той по-често се открива извън краката – например в челюстта, ребрата, гръбначния стълб или таза.

Точната причина не е известна. Силната връзка с определени породи подсказва, че гените играят роля. При малък брой кучета ракът се развива на мястото на старо счупване, прекарана костна инфекция, метален имплант или предишно лъчелечение.

В краката туморът обикновено започва близо до краищата на дългите кости. Най-честите места са близо до рамото и китката на предните крака и точно над или под коляното на задните крака.

Признаци, на които да обърнете внимание

Ранните признаци лесно могат да бъдат объркани с навяхване или с артрит. Костният тумор продължава да расте, затова куцането обикновено се връща или се влошава през следващите седмици. Сред признаците, които стопаните често забелязват, са:

• Куцане с единия крак, което отначало ту се появява, ту изчезва, а после става постоянно
• Твърда подутина на крака, често близо до става, която може да боли при докосване
• По-малък интерес към разходки, стълби, скачане или игра
• Загуба на мускулна маса на засегнатия крак
• Умора и намален апетит
• При тумор в челюстта – подуване на муцуната, затруднено отваряне на устата, лигавене или затруднено хранене

Ако ракът се е разсеял, по-късно кучето може да прояви слабост, промени в дишането или подуване на краката.

Ако куче от едра или гигантска порода куца повече от няколко дни или куцането постоянно се връща, струва си да го заведете на ветеринар. Същото важи и за всяка твърда бучка, която изглежда прикрепена към костта.

Кога е спешен случай

Ракът на костите отслабва костта отвътре. Отслабената кост може да се счупи при обикновено движение, без падане или злополука. Това се нарича патологична фрактура и е много болезнено. Свържете се незабавно с ветеринаря си или със спешна ветеринарна клиника, ако кучето ви:

• Внезапно спре изобщо да стъпва на някой крак
• Скимти, трепери или не може да се успокои от болка
• Диша учестено или затруднено в покой
• Колабира или изглежда много отпаднало

Как ветеринарите поставят диагнозата

Обикновено ветеринарят започва с цялостен преглед и опипва костите и ставите на болния крак. Следващата стъпка често е рентгенова снимка. На рентгенография ракът на костите често има типичен вид – участъци с липсваща, „молеядна“ кост и неправилна новообразувана кост около тях.

Рентгеновите снимки могат силно да насочат към рак, но за потвърждение е нужна тъканна проба. Ветеринарят може да вземе клетки с тънка игла или малко парче кост за биопсия, докато кучето е под седация или под упойка.

Тъй като този рак се разсейва рано, ветеринарят ще провери и дали има разсейки. Обикновено това означава кръвни изследвания и рентгенография на гръдния кош или компютърна томография. На някои кучета се прави и костна сцинтиграфия. Към момента на диагнозата около 90 до 95 процента от кучетата вече имат много малки количества ракови клетки на други места в тялото, твърде малки, за да се видят при изследванията. Затова лечението само на крака рядко излекува болестта.

Възможности за лечение

При повечето кучета остеосаркомът не може да бъде излекуван. Лечението все пак може да облекчи болката и да даде на много кучета хубави месеци със семействата им. Ветеринарят ви, често заедно с ветеринарен онколог, ще обсъди с вас възможностите според това къде е туморът, дали се е разсеял и какво е общото здраве на кучето ви.

Ампутацията на засегнатия крак е стандартното лечение при тумор в крайник. Тя премахва източника на болката. Звучи драстично, но повечето кучета свикват много добре с три крака, включително едрите кучета и много кучета с артрит. Много от тях ходят сами в рамките на един ден след операцията, а повечето се адаптират за около четири седмици.

За някои кучета специализираните центрове могат да предложат вместо ампутация операция със запазване на крайника или фокусирана форма на лъчетерапия. Операцията със запазване на крайника носи по-висок риск от усложнения, например инфекция.

След операцията обикновено се препоръчва химиотерапия, за да се забави разпространението на рака. Повечето кучета понасят добре химиотерапията и запазват добро качество на живот по време на лечението.

Когато план за лечение, насочен към по-дълга преживяемост, не е възможен или не е избран, грижите се съсредоточават върху комфорта. Те могат да включват обезболяващи лекарства, лъчетерапия за облекчаване на болката и лекарства, които забавят разграждането на костта. Ветеринарят ще избере лекарствата и дозите, подходящи за вашето куче.

Като общ ориентир, при кучетата, лекувани само с ампутация, медианата на преживяемост е около четири до шест месеца. При ампутация и химиотерапия медианата е около девет месеца до една година, а някои кучета живеят две години или повече. Медиана означава, че половината кучета живеят по-дълго, а половината – по-кратко. Туморите на някои други места, например в долната челюст, могат да имат различна прогноза, затова попитайте ветеринаря какво се отнася за вашето куче.

Животът с кучето след диагнозата

Овладяването на болката е важно на всеки етап. Костната болка може да е силна, а кучетата често я крият. Ако кучето се задъхва в покой, неспокойно е нощем, ближе крака си, крие се или яде по-малко, всичко това може да е признак на болка. Кажете на ветеринаря за тези промени, защото планът за обезболяване често може да бъде коригиран.

Малките промени у дома помагат много. Нехлъзгащи се килимчета върху гладките подове, нагръдник с дръжка за стълбите и колата и кратки, но чести разходки улесняват живота на куче на три крака или с болен крак. Поддържането на кучето без излишни килограми намалява натоварването на останалите крайници.

Някои стопани водят обикновен дневник на добрите и лошите дни. Той помага на вас и на ветеринаря да преценявате качеството на живот с времето и прави трудните решения малко по-ясни, когато дойде моментът за тях.

Профилактика и други домашни любимци

Няма доказан начин за предотвратяване на рака на костите при кучетата. Най-полезното, което можете да направите, е всяко продължително куцане при голямо куче да бъде прегледано рано, докато са възможни повече варианти за лечение.

Ракът на костите не е заразен. Не се предава от едно куче на друго, нито на котки или хора. Съжителството с болното куче не представлява риск за другите домашни любимци у дома.

Спасени и осиновени кучета

В Paw Squadron първите спирки след всяко спасяване са ветеринарят и банята. Преди осиновяване всяко куче получава преглед, третиране срещу паразити, ваксинации и микрочип. Прегледът открива проблемите, които съществуват в този момент. Ракът на костите може да се развие по-късно, често в средна или напреднала възраст, затова описаните по-горе признаци остават полезни години наред.

Ако осиновите по-възрастно куче от едра порода, всяко ново куцане заслужава по-внимателен поглед. Куцането при току-що осиновено куче може да има много причини, например болна лапа след пътуването, стара травма или артрит, а ветеринарят може да ги разграничи. Ако знаете, че в миналото на кучето има старо счупване, пирон или плака или прекарана костна инфекция, кажете на ветеринаря, защото ракът на костите понякога започва точно на тези места.

Ако имате въпроси за куче, което сте осиновили от нас, или искате да научите повече, преди да осиновите, вижте страницата Въпроси и отговори или разгледайте още ръководства за здравето в PawPedia.