Хипертрофична кардиомиопатия при котките: признаци и грижи

Какво се случва в сърцето

Лявата камера е силната сърдечна кухина, която изпомпва кръвта към тялото. При ХКМП стените ѝ се удебеляват и губят еластичността си. Пространството вътре се стеснява и камерата не може да се отпуска и да се пълни правилно между ударите. Котките могат да развият и други видове кардиомиопатия, като рестриктивната и дилатативната форма, но те са по-редки.

След това кръвта започва да се връща обратно в лявото предсърдие – кухината над лявата камера. С времето предсърдието се разтяга и уголемява. Налягането в кръвоносните съдове на белите дробове се повишава и в белите дробове или в гръдната кухина около тях може да изтече течност. Това е застойна сърдечна недостатъчност.

Уголеменото ляво предсърдие улеснява и образуването на кръвни съсиреци в сърцето. Откъснал се съсирек може да премине през артериите и да спре кръвотока към краката.

Кои котки са засегнати

ХКМП може да се развие при всяка котка. Проучванията сочат, че тя засяга около 15 процента от котките в общата популация, а сред по-възрастните котки делът е по-висок. Повечето засегнати котки са обикновени котки без порода. Болестта може да се появи на възраст от няколко месеца до края на второто десетилетие от живота, макар че повечето котки са на средна възраст, когато тя бъде открита. Проучванията се разминават по въпроса дали мъжките котки се засягат по-често, но при мъжките тежката форма обикновено се развива на по-млада възраст.

При някои породи ХКМП се среща фамилно, т.е. при родствени котки. При мейн куун и рагдол са открити конкретни генни мутации, свързани с нея. За по-честа поява се съобщава и при британската и американската късокосместа котка, сфинкса, персийската и бенгалската котка, норвежката горска котка и няколко други породи.

Повишената функция на щитовидната жлеза и високото кръвно налягане могат да удебелят сърдечните стени по подобен начин. Ветеринарите проверяват и за двете, защото лечението на причината може да помогне на сърцето.

ХКМП не е инфекция. Тя не се предава на други котки, на кучета или на хора. Родствените котки може да имат един и същ генетичен риск.

Признаци, на които да обърнете внимание

Много котки с ХКМП изглеждат напълно здрави. Освен това котките умеят да крият болестта и обикновено незабелязано стават по-малко активни. Следните признаци са повод да се обадите на ветеринаря си.

• Учестено дишане в покой или по време на сън
• Дишане с по-голямо усилие, при което коремът се движи повече от обичайното
• Дишане с отворена уста или задъхване след леко натоварване
• Бърза уморяемост, криене или повече сън от обичайното
• Намален апетит или загуба на тегло
• Слабост или накуцване на единия или на двата задни крака
• Припадък или кратковременен колапс

Котките със сърдечна недостатъчност кашлят много по-рядко от кучетата. Котка, която не кашля, все пак може да има течност в белите дробове.

Полезен навик у дома е да броите дихателната честота по време на сън. Изчакайте котката ви да заспи дълбоко и да не мърка. Пребройте колко пъти гръдният ѝ кош се повдига за 30 секунди, след което удвоете числото. Здравата котка по време на сън обикновено прави по-малко от 30 вдишвания в минута и ветеринарните кардиолози използват това число като целева стойност при котките със сърдечно заболяване. Ако броят постепенно се покачва в продължение на няколко дни или остава над 30, обадете се на ветеринаря си. Попитайте го при какъв брой трябва да му се обадите за вашата котка.

Кога е спешен случай

ХКМП може внезапно да стане сериозна дори при котка, която е изглеждала здрава. Отидете веднага при ветеринар или в спешна ветеринарна клиника, ако забележите някой от следните признаци.

• Затруднено дишане, дишане с отворена уста или приклекнала поза с изпънат напред врат
• Венци или език, които изглеждат бледи, сиви или сини
• Внезапна слабост или парализа на единия или на двата задни крака, често със силно мяукане и видима болка
• Студени на допир задни крака или лапи с бледи или синкави възглавнички
• Колапс или припадък

Внезапната парализа на задните крака, придружена от болка, е типична за кръвен съсирек, заседнал там, където основната артерия се разклонява към задните крайници. Ветеринарите наричат това аортна тромбоемболия, или „седловиден тромб“. Състоянието е много болезнено и изисква спешна помощ. Прогнозата често е лоша и много котки не оцеляват или не си възвръщат способността да използват краката си. Котките, при които е засегнат само единият крак, обикновено се справят по-добре, а някои котки започват отново да ходят след няколко седмици.

По пътя към клиниката дръжте котката в транспортна чанта и я докосвайте внимателно и възможно най-малко. Стресът допълнително натоварва котка, която и без това диша трудно.

Как ветеринарите поставят диагнозата

Първият сигнал често идва при рутинен преглед. Със стетоскоп ветеринарят може да чуе сърдечен шум, допълнителен „галопен“ тон или неравномерен ритъм. Всяко от тези открития е причина за по-подробно изследване. Сами по себе си те не доказват ХКМП. Много здрави котки имат шум, а поне една от всеки три котки с ХКМП изобщо няма шум.

Основното изследване е ехография на сърцето, наречена ехокардиография. Тя показва дебелината на сърдечните стени, размера на лявото предсърдие и колко добре се движи сърцето. Често я извършва ветеринарен кардиолог или ветеринар с допълнителна подготовка в областта на кардиологията.

Други изследвания допълват картината. Рентгеновите снимки на гръдния кош показват течност в белите дробове или около тях. Измерва се кръвното налягане, а кръвен тест проверява щитовидната жлеза, особено при котки на около шест и повече години. Електрокардиограмата (ЕКГ) записва ритъма, ако при преслушване той звучи неравномерно. Кръвен тест, наречен NT-proBNP, може да помогне да се разбере дали затрудненото дишане се дължи на сърцето, или на нещо друго. При лека ХКМП той е по-малко надежден, затова не замества ехографията.

За мутациите, открити при мейн куун и рагдол, има ДНК тестове, които се използват главно от развъдчиците. Има котки от тези породи с отрицателен резултат, при които въпреки това се е развила ХКМП, затова отрицателният резултат не я изключва.

Лечение и живот с ХКМП

ХКМП не може да бъде излекувана. Лечението има за цел да намали натоварването на сърцето, да изведе течността от белите дробове и да намали риска от кръвни съсиреци. Планът зависи от това докъде е напреднала болестта.

Котките с леко удебеляване и ляво предсърдие с нормален размер често в началото нямат нужда от лекарства. Обикновено ветеринарят предлага повторни прегледи и ехографии. При много от тези котки признаци така и не се появяват. Котките с уголемено ляво предсърдие са изложени на по-висок риск от сърдечна недостатъчност и съсиреци и ветеринарите често препоръчват ежедневно лекарство, което намалява вероятността от образуване на съсиреци.

Котката в сърдечна недостатъчност обикновено първо се нуждае от стационарно лечение. То може да включва кислород, инжекции за извеждане на течността от белите дробове, а понякога и изтегляне на течност от гръдния кош с игла. След това повечето котки се нуждаят от ежедневни лекарства у дома до края на живота си. С времето ветеринарят коригира лечението според контролните прегледи и дихателната честота, която отчитате у дома.

У дома давайте лекарствата точно както са предписани и се консултирайте с ветеринаря, преди да промените или спрете каквото и да било. Водете прост дневник на дихателната честота по време на сън. Осигурете спокойна обстановка, лесен достъп до храна, вода и котешката тоалетна, както и храна, одобрена от ветеринаря ви. Преди всяка упойка, интравенозни вливания или инжекция на стероид с продължително действие напомнете на ветеринаря, че котката ви има ХКМП, защото те могат да предизвикат сърдечна недостатъчност при котки в риск.

Прогнозата варира в широки граници. Много котки с лека форма на болестта се чувстват добре години наред. Прогнозата е по-лоша, след като е настъпила сърдечна недостатъчност или се е образувал кръвен съсирек, макар че с лечение много котки все пак имат период с добро качество на живот.

Профилактика и ранно откриване

Няма начин да се предотврати ХКМП при отделната котка. Стопаните все пак могат да я открият рано и да намалят вероятността от внезапна криза. Прегледът поне веднъж годишно дава възможност на ветеринаря да чуе нов шум или промяна в ритъма. Ако се открие нещо такова, попитайте дали си струва да се направи ехокардиография. Изследването на хормоните на щитовидната жлеза и на кръвното налягане при котките на средна и по-напреднала възраст помага да се открият лечими причини за удебеленото сърце.

При породите в риск специалистите препоръчват ДНК тестване, където има такъв тест, и редовни ехографии на сърцето при котките за разплод. Не се препоръчва котки с ХКМП да се използват за разплод.

Какво означава това за осиновените котки

Повечето котки с ХКМП са без порода, така че е напълно възможно осиновителите на спасени котки да се сблъскат с нея. В Paw Squadron преди осиновяване всяко животно получава преглед, лечение, ваксинации и микрочип. Прегледът може да открие шум или необичаен ритъм. Той не може да изключи ХКМП, тъй като болестта често протича безсимптомно и много засегнати котки нямат шум.

През първите спокойни седмици у дома научете каква е нормалната дихателна честота на котката ви по време на сън и я запишете като изходна стойност. Споделете всички находки за сърцето с вашия ветеринар и ги споменете отново преди лечение на зъбите или друга процедура под упойка.

Ако имате въпроси за котка, която мислите да осиновите, изпратете ни запитване за осиновяване. Още ръководства за здравето на котките ще намерите в PawPedia.